От години приоритета ми е да се саморазвивам както си мога. Не казвам, че съм кариеристична машина, аз съм боязлив, понякога черноглед, реалист, но най-вече съм адски непоследователен. Много често, когато реша, че трябва да постигна нещо се навивам за секунда, почвам да кроя планове да взимам решения, но на другият ден, когато отрезнея или не си спомням повече от половината си решения или ми се струват абсурдни. Отивам там, където ме отвее вятъра и независимо, че не е точно посоката, в която искам да се отнеса, винаги ме отвеждал някъде на относително добро място, дори мога да се похваля, че на няколо пъти съм удрял джакпота по този начин. Но докога, кога ли ще ми се разкаже играта и ще съжелявам горчиво за невзетото си решение или пък за вече взетото, както апропо вече ми се случи, което за мен досега беше най-голямата грешка в живота ми. Събитие, което вече четвърта година се опитвам поправя, но до момента съм постигнал толкова малко, че е цяло чудо, че не съм оплел ситуацията още повече. Както и да е започнах това начинание, защото снимките нямат колективна памет, за едни са едно за други са друго, а за мен са трето и точно това трето ще се опитам да запазя с този блог и не смятам, че голямата му сила ще е в това, че други хора ще го четат и ще го коментират, а в това, че аз ще ги чета, че хората, които ще са безименните участници в разказите ми ще го четат и ще го коментират и по този начин поне малко ще се опитам да постигна една обща колективна памет. Много от нещата, които ще пиша ще бъдат критикувани и корегирани, но и аз не възнамерявам да пиша фактите, но емоциите зад тях, ще си измислям, ще украсявам, все пак го правя за собствено удоволствие, както и за удоволствието на приятелите ми и не възнамерявам да правя евала на, когото и да е. Тропик на вълка (Tropic of wolf) e припратка към една от фундаменталните за мен книги "Тропик на рака" на Хенри Милър - тя не е изцяло биографична, но обхваща една огромна част от енергията,  която автора носи в себе си по времето на сътворяването й, това е което искам да постигна за запазя позитивната енергия от моментите, когато съм бил щастлив, да спомня моментите когато съм бил нещастен и да не забравям, как или кой е успял да ме изведе от това положение, защото уроците са зада се помнят.

Подходящи притчи за неподходящи хора, както обикновенно не знам къде ще ме отведе това начинание, дали ще продължа в дългосрочен аспект това ми начинание или както обикновенно ще се откажа малко след старта, дали ще се хареса на хората ми или ще го усмеят, дали ще успея да вмъкна малко от енергията си, в редовете или просто ще опиша някъкви случки и толкова. Това е почнах да видим, кога ще спра и ще продължа ли или... колко от хубавите моменти помня и колко от лошите съм готов да споделя, дали ще ми се хареса, колко назад ще стигна и какво имам смелостта да напиша за нещата, които стават в главата ми и които чувствам, в общи линии искам да съм гол в думите си зада може да се види какво съм.