Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: gavin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 240727
Постинги: 126
Коментари: 368
Гласове: 961
Постинг
07.11.2007 10:09 - - 2- В началото беше светлина....По някое време през лето 2006то (и наистина беше лето)
Автор: gavin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1229 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.11.2007 14:44




Не си спомняше как се е прибрал, дори не беше сигурен това, на което лежи легло ли е, нямаше сили да стане, нито да заспи, но знаеше едно, това пред клепачите му беше дневна светлина, а не лампа беше прекалено бяла за лампа. Какво беше това помещение? Той отвори очи и тогава се случи - целият свят нахлу в главата му, всичко се случи наведнъж, спомените почнаха да изкачат - водки, музика, тютюн, какао, пясък нещо от друг пол още водка, ром, някъкви шотове, падане, ставане, пак падане и до там. Главата му се пълнеше със светлина, която на свой ред пареше като лава, студената пот, която потече по челото му изобщо не промени положението към по-добро. Обърна се на една страна и се опита да стане, спеше на... походно легло.... Господи хубаво, че поне си беше в собствената стая....ЗАЩО ПИХ ТОЛКОВА МНОГО СНОЩИ ПОДЯВОЛИТЕ? Това последното го чуха и съседите не, че му пукаше беше средата на лятото и целият квартал беше пълен с пияни поляци, германци, чехи, руснаци, софиянци, пловдивчани и няколко пияни созополлии , на които очевидно той беше предводител.
С почти хипнотични движения се предвижи до банята, пусна лампата за стотни от секундата, но веднага след това я изключи - звуците от вентилатора на отдушника наедно с жълтата светлина от лампата отразена във още по-жълтите плочки на банята го накараха да се чувства все едно е потънал до шия в собствената си повърня - ЧУДЕСНО ИСКАМ ДА УМРА, дано не са го чули на по-долните етажи, имаше и българи не искаше да го мислят за самоубиец или за откачен невротик, нали пиеше точно зада потиска тези си недостатъци, ха така това досега не му беше идвало наум, НЕЕЕЕ нямаше такива недостатъци просто трудно започваше с някой неща, а още по-трудно спираше с други, само че беше объркал реда и сега береше плодовете на трудът си....НЕ МОЖЕШ ДА ОБВИНИШ ЧОВЕК, ЧЕ ТРУДНО СЕ ЗАХВАЩА СЪС СЕРИОЗНА РАБОТА И ЧЕ ТРУДНО СЕ ОТКАЗВА ОТ ЛЕСНИТЕ ПОРОЦИ, това не го извика това го каза почти предсмъртно на огледалото и някак му олекна от това, но после разбра, че не му е олекнало, а че просто са му омекнали краката, защото му се драйфа. С адси бързо движение зави наляво, клекна пред кинефа и повърна. ДА СЕГА Е МОМЕНТА ЛЯГАМ НА ГАДНОТО ПОХОДНО ЛЕГЛО И ЗАСПИВАМ, НЯКОЙ ДРУГ ДА ХОДИ НА РАБОТА. Да ама не.
Беше към 14.50 , когато gsm-ът му звънна. Болката още беше там, но сега бе миксирана с умора и световъртеж - чудесен коктейл от отрови, който го държеше на четири крака и с лице към пода, "това е брат ми" помисли си той, "беше казал, че ще идва с приятелката си и семейството й", "чудесно, сега вече осрах и него и себе си, но най-вече него". Колкото и да не искаше му се наложи да стане, залитна веднъж, два пъти и после без да пуска лампата влезе в банята, хвърли дрехите си на пода на стаята и пусна душа - вряла, ледена, тръпки, колики, пак му се пригади НЕ, залепи лице към стената и стисна дръжката на душа и изрече онази до болка позната молитва "ИЛИ УМИРАМ ИЛИ СЕ ОПРАВЯМ, ПО ДЯВОЛИТЕ". Молитвата нямаше ефект, но душовете имаха, облече се и слезе на първият етаж. Разходката по стълбите му се отрази добре.
Преди да влезе в хола се погледна в огледалото в коридора, отблизо приличаше на Стиви Бушеми ударен с лопата отляво на дясно и отдолу на горе, "абе не чак токлова зле" помисли си той оправи си косата и влезе при другите.
Не обича да обяснява срещите с роднини и тяхни производни, какво да го прави човек и затова умишлено го пропуска и сега, но може да каже, че след няколко саркастичи забележки, една две дебелашки шеги на тема алкохол и жени и абсолютно непододящият начин, по който се беше размазал на фотъойла, май роднините на приятелката на брат му останаха с добро впечатление. Това поне беше неговата интуиция, а тя не винаги го водеше към тучни пасбища и темоподобни излияния, а по-скоро му разказваше играта, МАЙНАТА Й НА ИНТУИЦИЯТА.

Отиде на работа... не май брат му го свали с колата..... да бе. Облече барманската риза, влезе зад плота и се намокри от темето до раменете, буквално. Шефката му влезе в ресторанта. В момента, в който го видя изпадна в искрен ужас, но успя да овладее нервите си и не изкрещя, "ако не съм аз зад този бар, ще си ти" си помисли той, знаеше, че имат недостиг на персонал, а пък и бяха негови хора един скандал повече или по-малко, на кого му пука. Получи украсена забележка за видът си и устно предписание да се коригира - ризата в панталона и вратовръзката, "ОК немаш грижи".
Имаше доста работа тази вечер, сервитъорките летяха с таблите, готвачите ревяха, на бармана не му пукаше, а шефа пак беше събрал целият си антураж и празнуваше живота. "Евала шефе" - нямаше толкова ларж човек, като шефа, Господи, а висчко му беше наред, поне до края на това лято, после малко му окапа персонала на ресторанта, но не беше болка за умиралка. Умни и добри, изпълнителни деца в добри университети, красива жена, която постоянно е до него, а барманът-махмурлия се чудеше дали някога и той ще има тези неща или цял живот ще ги гледа през дъното на чашата и само ще завижда добронамерено на този тип хора, които му се струваше, че са навсякъде около него. Не беше вярно, така му казваха приятелите, но какво ли разбираха те и те са на неговата възраст - млади, весели и може да се каже успели донякъде с помощта на родителите си, донякъде сами, имаше им доверие, знаеше че никога няма да го лъжат в очите, но те не бяха оракули те просто се надяваха, "надявам се и аз".



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031