Седиш и изведнъж бум, удря те през главата като тухла от близкият строеж. Бахти и парчето, мамо, защо пък споменавам майка си? Водката сега е второстепенна, тя не може да ти докара такива еротични фантазии (поне не сама по себе си). А ти си мислиш, че си я познавал и изведнъж я виждаш с тази  рокля, с това деколте, което показва точно колкото трябва и нито микрометър повече и толкова пряма, седи и ти говори какво иска, мат пияна, искрена, щото преди секунди си й влязъл под кожата, на път за друго нейно парче кожа, но дори тогава не си се надявал да отключиш такъв богат извор на истини и откровения в нея. И сега следва другият логичен въпрос, "Господи какво направих с нея?", да бе ей, бахти, какво й стана, беше дива язвителна, можеше да изяде някой само за спорта преди няколко минути, а сега седи облегнала глава на рамото ти и ти разправя каква е искала да стане когато е била на седемнайсет. И ти седиш и слушаш, ха, "станал си Миглена Ангелова, ха, ха, ха, ей ся щти стане приятел и ша видиш кожа ама през стоманен капут", се обади нещо в мен, обаче после я погледнах в големите й кафеви очи, как ме гледа жадно (не за водка, за нещо друго което още не разбирах) и как се излива пред мен, все едно съм католически свещеник и се обади съвестта ми "бива ли така сега, добре, искал си нещо и определено няма да го постигнеш, но поне бъди малко човеч...", я да мълчиш. Усуках се около нея, като змия и тя се сгуши в мен, ох грешнице, Наздраве. Още две водки изчезнаха от плота, а барманите като гладни хиени си шушукаха нещо в ъгъла на бара. Развалих им конушмака и поръчах още две малки с кола за мезе. Тя ми говореше нещо, а аз само й бутнах чашата в ръката и отново я подканих да пие. Като добро момиче си взе чашата, удари я в моята и ме погледна в очите. Тогава някъде от главата ми отново се чу онова добродетелно мучене, което до преди секунди се опитах да заглуша. Не, не ми беше хич тересене, беше готино гадже, беше в града само за лятото, работеше по цял ден, пиеше по цяла вечер, сигурно бях петия или шестия на този бар, който се опита да й влезе в бикините и сега за сега като съдя по реакцията на барманите, май бях единственият, който беше стигнал до такива висини в начинанието си, ако се откажех сега, щяха да мислят, че съм кастрат или още по-лошо - гей, добрата й мъжка, женска компания, мамка му ужас, никога, това не трябваше да става. А можех просто да й кажа, че е прекалила и да я изкарам от бара, като се обърна да хвърля подла усмивка на някой от двамата капути на бара или да им поискам...ха, ха, ха, капут, направих смешка. Но тя не ми излизаше от главата, гола, както майка я е родила, изпъната на спалнята ми, огряна от заглушената светлина на лампата в антрето, ох ерекция, ерекция, стари баби, стари баби, зъболекар, сифилис, СПИН... подейства, беше от алкохола, даваше ми такива вивидни фантазии, едвам успокоих полковника с полото да не излезе на парад върху задните й части, които понастоящем водеха агресивна кампания срещу него. А що пък не? Да й покажа без думи какви са ми намеренията, Дръпнах още малко водка и точно когато реших да симулирам това, което смятам да направя на голо след час, час и нещо тя започна да говори за първият си приятел, ох страстоубийцо, как можа, полковника се скри да си търси пиенето, аз реших да я накажа и се завъртях на една страна като забих лакти в бара. Барман №1 се хилеше, барман №2 вече виждаше зъбите на барман №1 накапали по пода,  в погледа ми.  Дори не я слушах, слушах музика и зяпах другите пияници по бара, беше четири и половина, понеделник, днес или идват или си тръгват курортисти и за това по това време на денонощието почти нямаше хора на бара. Обърнах се, погледнах я някъде между деколтето и брадичката, видях че ми се усмихва, сигурно си мислеше, че я слушам, какво пък ще ми набие един и ще си замине, бал съм я, подхванах леко брадичката й и я целунах. Дълбоко с език, за секунда си помислих, че ще повърне в устата ми, не че беше пила много, три големи и тази малката, ама нея само я ближеше, но не знаех колко може да издържи, но това не се случи. Просто подхвана моя с нейният и почна да го върти в устата си. Беше вяла, безстрастна, алкохолна целувка, дори не си направих труда да я гепя за дупето. Отдръпнах се леко и тя за стотни от секундата остана с език извън устата, после го прибра и ме погледна гузно.
- Пияна съм - ха, откри Америка, топлата вода, колелото и чорапите с ластик.
- Естествено - реших да се правя на герой от "Казабланка" - прибери се в квартирата, наспи се и му се обади като станеш.
- На кого - мамка му и греда, така става като се правя на великият женоразбирач.
- На оня дето си заебала, като си решила да идваш насам - това беше шестица от ТОТО-то, винаги ще си прав ако предположиш този вариант.
- Никого не съм оставяла...ако искаш да знаеш - залитна леко и ме хвана през кръста, ако не беше толкова дребна сега и двамата щяхме да сме на земята - от толкоооова годинки съм си самичка и ми е хубавооооо... така и се занимавам с Ейййй такива като тебе, ебачи - бъстед, мамка му кво се казва сега? Истината.
- Ако всичките ти ебачи са стигали до тука, значи си бая закъсала на тия години, а? - ха, Джони пак удари десятката, мислено се почерпих още едно.
- Дааааам, доста, ама аз чакам да се обадиии... Иво - сети се накрая, ясно, ако ме бият два дни с метални лостове, дори тогава на секундата бих се сетил за името на Сиси, толкова го е обичала и тя, самозалъгвания.
- Ъъъъ, Иво къде е? - ако не друго поне да взема да изчистя още една душа от ненужният емоционален багаж, който носи в себе си. Изглежда онова гласче, моралното, най-накрая успя да пребори нагона. Завъртях се с лице към морето, хоризонта вече беше светъл и на плажа се различаваха няколко двойки хора, прегърнати, забелязах как една двойка се движи вертикално в такт, идеше ми да отида да ги осветя с фенер, за дето ми се прецака така работата, на дали щяха да спрат, пих малко, ако бях пил още едно щях да съм по-нагъл, щеше да е изпросено, едва ли не на колене, но факта че щях да го получа щеше да е неоспорим. И я попитах пак:
- Ехо, Иво, Иво къде е? - както си седях така, седнал на бара с крака подпрени на разпънките на стола, тя дойде застана пред мен и се блъсна силно в тялото ми, като ме хвана за бедрата.
- Няма Иво, няма го, хайде сега да си оправим сметката, да си допием пиенето и да отидем да видим тавана ти - опа. Каквото и друго да беше казала в този момент на едно с тези си действия, щеше да свърши на тавана ми, но не и след тези думи, не мога да правя секс със себе си, а тези слова бяха като взети от собствената ми уста. Само името и члена бяха други, иначе колко ли пъти съм изричал тези думи на глас, с полутон или на ум, вече не броях, бяха хиляди пъти. Прегърнах я, но махнах ръцете й от краката ми, бяха се запътили към едно място, което определено щеше да спре диалога.
- И аз съм болен от твоята болест и аз искам моята Ива да я няма - като че ли й стана студено леко се сви в мен, но не по мръснишкият начин, а все едно ме изпращаше на война, с глава опряна на рамото ми.
- Ива ли се казваше?
- Не, просто се правя на забавен, и не се казваше, още се казва - стана й гадно от думите ми, осъзна какво е казала преди секуни и се разплака. Не ревеше, а просто хлипаше, едва ли някой друг на бара разбираше какво става, барманите бяха загубили интерес преди около половин час, а останалите бяха третостепенни за мен, за нас. Сега следваше дълъг диалог, за това колко сме се наказвали през годините, как сме прецакали връзките си, колко е боляло от раздялата, колко боли още, колко лоши сме мъжете, колко трудни са жените, как споделянето е горивото на една връзка, как мълчанието е палача й, къде е сега той или тя, къде сме били ние и къде сме сега, диалог за болката, мъката, липсата, за радостта, в която вече не вярваме и за топлината, която вече едва си спомняме, за любимите ни неща у тях и за това, кое не ни е харесвало. За това поръчах два Афтършока, две силни кафета и литър и половина минерална вода, аналгин си носих, не че ме болеше главата, но знаех кой ще го заболи след малко. Афтършока беше сипан.
- Хайде, наздраве за онези дето ни убиват удоволствието по никое време сутринта - и отпих. Тя облиза устните си след като го изпи и каза:
- Да, наздраве, за нас - Ох, удар под пояса и за двама ни. Взехме водата и кафетата и седнахме на шезлонгите на плажа, Огненият портокал вече беше изгрял, а двойките по плажа или заспали или заминали:
- С него се запознахме, когато бях на шестнайсет...