За този блог
Гласове: 961
Постинг
04.03.2011 02:14 -
За една русалка
Автор: gavin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3080 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2011 02:15
Прочетен: 3080 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 04.03.2011 02:15
По късни доби, в прегръдката на хладна вечер близо до брега, седиш и гледаш как прибоя изглажда формите на хладната скала и й завиджваш с цялата си същност, защото искаш някой да изглади кървавите ръбове насечени по твоята ракъсана душа. Поемаш глътка морски въздух, разтриваш длани станали на лед от влажните милувки на сутрешният бриз, поглеждаш към носа на изток и чакаш да те стоплят първите лъчи на слънцето преди да се превърнеш в статуя надвесена над този бряг скалист. Уви това не ще се случи, небето е постелено със сива пелена и вместо златните лъчи на слънцето, оцапан си със сива, хладна светлина. Обръщаш гръб на пясъка, на пяната, на мокрите скали, пристъпваш тежко, забавил ход трамбоваш пясъка, цигара палиш и само казваш си "Уви", уви не ще дочакаш, не ще се случи просто ей така, не ще излезе твоята рускалка тъй желана и тъй дълго чакана, от мътните, студени, мартенски води.
Следващ постинг
Предишен постинг