За този блог
Гласове: 961
Постинг
05.04.2010 23:51 -
Суета и лицемерие по Великденски
От няколко месеца живея в Бургас. Хубава работа, приятно място, особенно ако си свикнал с чудатостите на местните, а аз съм учил четири години в този град, тук си завършвам (все някога) висшето образование и вече трета година работя в него, а като сложиш и факта, че съм роден в Бургас и живея в град, който се намира на трийсет и пет километра от него, означава, че до голяма степен съм си имунизиран от към каквато и да е местна идиотщина, която случайно може да ми се изпречи в ежедневието и прочие. Мислех си, че и Великден тази година ще го празнувам в Бургас, но това беше до едно време, после подари независещи от мен обстоятелства ми се наложи да се прибера и да празнувам в Созопол. Е, не е чак толкова страшно, колкото звучи, просто приятелите ми решиха, че искат да се съберат в Созопол, роднините ми също и тъй като нищо не ме задържаше в Бургас реших да се прибера и да си почина четири дни от цялата лудница, която ме беше налегнала последните няколко месеца, с работа, пари и глупости и други неща... за друго пишех. Видях си градските, изпих си бирите, хапнах си мезетата, а беше събота вечерта, време за църква, за свещи, за емоции от типа "Колко се радвам да те видя" и подобни, само дето аз съм от онези вярващи, които си мислят, че всяко нещо, което ти се случи е изпитание за душата ти, а не намек, че и тази година е хубаво да отидеш поне веднъж на църква и реших да си спестя цялата простотия с восъка и с стисканията на десетки влажни, сухи и все така пияни длани в хилядният танц на лицемерието, който ежегодно се изпълнява из цяла България на Велкиден. За това си допих ракията и когато решихме, че не ни се седи повече решихме да отидем да посетим единственото (а може би не единственото, но по-известното) нощно заведение в града ни. Улиците тихичко се изнизваха покрай нас в пролетния хлад на нощта, а по съседните улички вече се чуваше шумът на стотиците изпаднали в религиозна истерия мои съграждани и техните приятели от страната и чужбина. Усетих как компанията ми бързаше за някъде, нямаше време за спирки, за палене на цигари или опикаване на храсти или купуване на дъвки, капути и други такъми - бързахме да стигнем и да заемем местата си, защото истинското представление щеше да започне след броени минути. На средата на пътя ни камбанен звън извести въскресението на Спасителя, но ние нямахме време да спрем и да си честитим светлия празник, защото бързахме да хванем най-хубавите места за шоуто, за това само делово си стиснахме ръцете един на друг и продължихме пътя си. И ето, че след не повече от три минути бяхме взели разстоянието от края на северния плаж до средата на южния и влизахме един по един в "бара". "Добър вечер - добър вечер. Бар за осем - насам моля. Какво ще бъде? Каквото има в бутилки и нещо за момичетата. Веднага, заповядайте - Благодаря - Ама моля Ви се, за нас е удоволствие", културни хора. Всичко си има цена, както и да е. По-големите тарикати и тези, на които не им пука вече бяха заели местата си. Ние също. И след минути се започна. Грандиозното вливане на кръв през вратите на заведението, тела се блъскаха, обувки се настъпваха, сака се хвърляха по сепаретата, чаши се пълнеха с лед и разни алкохолни течности с различна цена, качество и вискозитет, музиката се усили и заедно с нея лицемерието на цялата тази тълпа удари масксималния си капацитет, че чак замириса. Как мирише лицемерието? Мирише на марковия парфюм на мацката, с която цяла година сте се подминавали, а сега е навряла цици във врата ти и ти честити възкресението Христово, защото е пила достатъчно да го честити и на будист, какво остава за теб, на когото сигурно ще обърка и името ако я попиташ за него, мирише на пурата на управника седнал от другата страна на заведението и приема поздрави все едно не е Великден и не е възкръстнал синът Божи, а патката на господина, мирише на разлятия по ръцете ти алкохол от десетките удари нанесени по чашата ти, в чест на Христос и жертвата му в името на нашите безсмътни души. "Наздраве, Златане - Ама аз не съм Зла... - Хайде лека вечер - Хъм, добре". И продължава, и продължава, трима, четирима тук, абонатни усмивки, редовни въпроси, машинални отговори, не съм толкова известен, че да си запълня цялата нощ с отбиване на глупави въпроси и "Христос воскресе" за това седя и гледам неземната гледка разстлала се пред очите ми. Гледам и виждам стари приятели, стари врагове, нови лица, млади хора, стари хора, почвам да се чудя къде всъщност се намирам аз по възрастовата скала и продължавам да се удивявам на лицемерието и егоизмът, който се лее навсякъде около мен. Наистина ли ги успокоява мисълта, че след като запалят една свещ и след това се напият като кучета, ще бъдат чисти в очите на Господ или който ще ни съди един ден? Или може би си мислят, че след като повтарят "Христос воскресе" цяла вечер като някаква мантра, небето ще се отвори и Висшите сили ще ги дарят с блаженство до края на дните им? Или просто не им пука, не се замислят, правят това, което хората са правили в продължение на хиляда и повече години, не защото искат или трябва, а защото сега се е паднало, кога друг път ще се съберат толкова много хора от града на едно място да се видят, да се огледат, да се оценят и да решат, че нищо не харесват в хората, които наблюдават. Панаир на суетата? В това ли се превърна Великден 2010? Кой съм аз да съдя, аз не съдя, просто се чудя на тази огромна маса от потни, пияни, пошли, прости, повръщащи, прокажени, проклети същества, от която съм част и аз, чудя се защо хабим за истински вярващите този иначе красив празник на новата надежда, а не си измислим собствени, езичеси празници, за да можем да се напиваме и да се виждаме с хора, които по принсип не може да понасяме, само за да им се надсмеем или да им завидим или лицемерно да ги порицаем. Сметище за стари маски, сиропиталище за объркани ценности, крематориум за човечност. И не само тук, в този град, а в цялата страна, а може би и из целя православен свят, всяка година и така до края на вечността, просто една вечер, такива като нея има десетки през годината, но тази е по-специална, тази нощ покварените празнуват, че някой е изкупил вместо тях греховете им, за да могат те някой ден да наследят царството на баща му. Простащина. Наздраве. Искам още една бутилка, но няма, изпили сме всичко, всички са пияни, всички танцуват и се потят насред арабските ритми идващи от озвучителната уредба, а аз си поръчвам голямо, щом не мога да се снабдя с бутилка и продължавам да гледам картината около мен с страхопочитание граничещо с лудешки страх. Имам чувството, че ако някой изтърве чаша до мен ще изскоча от заведението и ще побегна в мрака с писъци. Но не помръдвам, само седя и съзерцавам, алкохола е блокирал по-голямата част от двигателните ми функции и чакам някой да ме изведе от тук, защото кълна се в живота си, не мога да помръдна, парализиран съм като заек пред фаровете на връхлитащата кола и усещам как след секунди и аз ще бъда отнесен от цялата тази лудост. Но за мой късмет сметката идва, изчистваме задълженията си, за което получаваме една крива като старица усмивка и изчезваме без да се обръщаме. Замаян от няколко вида алкохол и още толкова вида човешка и животинска простащина (тук се извинявам на животните, защото техните умове за първосигнални и на тях им е присъщо действието без мисъл) вървя към къщата си, когато няколко души успяват да привлекат вниманието ми, опитвам се да ги фокусирам и виждам как изчезват в търбуха на единственото друго нощно заведение в града. Безсилен съм, докато имам пари, цигари и от къде да си купя още алкохол съм безсилен, не мога да приборя собствената си извратена същност. Миризмата на тютюн и разлята по пода бира ме удря в носа, когато влизам през алуминиевата уста на бара, забивам лакти в дървения плот и си поръчвам "Хайникен". Музиката пак е ориенталска, усмивките пак са от фабриката за манекени, миризмата пак е същата, обръщам се към човека до мен и на свой ред се превръщам в малко, гнусно и нещастно изчадие "Христос воскресе, какво правиш ти, бе?"
Подкрепям мнението ти, наистина този и не само този празник се е превърнал в някаква ужасяваща феерия на лицемерие и показност и време да се напием... но може би това е просто, защото сме имали повече свободно време и го ползваме за "разпускане". ;):)
цитирайи аз заради това не харесвам празниците....само за ядене и пиене се мисли....като, че ли цялата красота на празника е в трапезата....забравихме ценостите.....традициите....само да се докопаме до софрата!подкрепям те))
цитирай
3.
анонимен -
update pagerank backlinks service
30.03.2012 10:02
30.03.2012 10:02
what's up gavin.blog.bg blogger discovered your blog via search engine but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have discovered website which offer to dramatically increase traffic to your site http://xrumerservice.org they claim they managed to get close to 1000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my website. Hope this helps :) They offer best <a href=http://xrumerservice.org>backlinks service</a> Take care. Jason
цитирай