Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: gavin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 240728
Постинги: 126
Коментари: 368
Гласове: 961
Постинг
19.11.2009 11:07 - -96- Lonely summer breeze
Автор: gavin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1288 Коментари: 1 Гласове:
0



От всичките сънища, от всичките викове, от всички отблясъци в безцветното стъкло, отразени светлини на други светлини, чиито източници остават неоточнени, от цялата какафония, лудница, дицибели, снимки, записи, гласове, плодове, ликьори, микрофони, коли, плажове, маси, барове, водовъртежи, вълни, отливи, дъждове и пожари, от цялата безкрайност, която се е изсипала в главата ти за последните няколко месеца, вече не е останало почти нищо. Точно за това разглеждаш снимките под светлината на нощната лампа и за това напрягаш мозъка си до късно вечерта, седнал на издънения фотьоил, омаян от алкохолната мъгла. За да си спомниш, за да отсееш, кое е било най-хубавото, най-красивото, най-спокойното, най-приятното, най-истинското ти изживяване за последната половин година и да го запомниш както си е реда. Да почукаш на вратата му, да го поздравиш, да му дадеш почетната грамота, паричната награда и да го запознаеш с останалите победители, които си подбрал през годините и си удостоил със званието "Нещо хубаво". Дори не ти идва на акъла да се запиташ, дали си най-удачният съдия и жури, все пак всички твои спомени са ти мили и не искаш просто ей така да ги подреждаш, да им слагаш етикети с лека ръка, но няма кой друг, няма кой друг да ги оцени по качествата им, както ти би го направил, никой друг не ги вижда така както ти си ги видял, както ти си ги усетил. Парадокс! В борбата си за брезпристрастност, се превръщаш в заинтересована страна и корумпираш целият процес на взимане на Решението. И после те обхваща едно анархично желание и искаш просто да кажеш "майната му" и да хванеш всичките си спомени под мищницата и да ги запратиш в небетието, само защото те мързи да помниш всички тези "глупости" за едното помнене, не намираш нищо ценно в тях, просто ситуации които са се случили и никога повече няма да се повторят, не и така както са били. Но как да се разделиш с тези стари приятели, щом знаеш, че щом ти потрябва подкрепа в тежък момент, те ще бъдат първите, а понякога и единствените, които ще ти помогнат? Как да зачертаеш с лека ръка толкова много хубави случки, моменти, ситуации, преживявания, толкова много живот, твоя шибан живот? Иска ти се да помниш всичко, ВСИЧКО, мамка му, но не можеш, не можеш дори от рожденния си ден полседните два часа да си спомниш, а е било едва преди няколко месеца. Започваш да се претоварваш и накрая ще "изпушиш". За това запретваш ръкави, сипваш си едно и почваш да мислиш... got to get, get... нещо изплува в главата ти... and now the end is near... някакви светлини, нещо шоколадово на цвят, на мирис, нещо тъмно, горещо и влажно... усмихваш се, не, не е това, не че не беше хубаво, но такива си имал много, имаш си такива в архива десетки и дори стотици, просто поредната дива нощ, ха, караоке. Искаш да запомниш нещо уникално, нещо което не ти се е случвало отдавна, а може би и никога. Може би. Отново се напрягаш, мислиш, опитваш се да обхванеш всичко с мисъл, но нещо не ти се получава, само си докарваш главоболие и след малко се отказваш. Край, нищо не ти идва на акъла, отпиваш голяма глътка ракия и за пореден път си казваш, този път на сериозно "МАЙНАТА МУ", няма идеалният момент, такова животно не съществува, поне не в твоята "Енциклопедия Златиника". Отпускаш се на фотьойла и зяпаш тавана с минути, а те израстват в часове, заспиваш, отнасяш се на далече, на много далече от тъмния апартамент и започваш да сънуваш. И си спомняш. Чуваш гларусите, усещаш пясъка, хладът на следобедната сянка и вкусът на мента и ром в устата си, нечии очи, някакво невъобразимо спокойствие, което те обзема, думи на ята, като мухи, не, като птици над главата ти, чувството за безкрай, чувството, че няма вчера, чувството, че утре никога няма повече да дойде, за да те занимава с глупавите си злободневни проблеми, аромата на тютюн във въздуха, аромата на думите в лицето ти, влажният ти гръб опрян в бамбуковата облегалка, нечии смях, нечии думи жужат около ушите ти като пчели около кошер и ти е толкова приятно просто да ги чуваш, просто и единствено спокойствие, безвремие, безгрижен и красив момент увиснал, на пук на всеки делник, в нищото. Златен момент. И изведнъж в главата ти избухва зората, която всъщност се оказва нощната лампа над леглото ти, вече е сутрин, седем и половина, време за кафе, за душ и за надпревара с котката за правото първи да използваш тоалетната. Но във въздуха има нещо различно, нещо което няма нищо общо с тоалетната. Усещаш леко гъделичкане в тила си, все едно някой леко подухва зад ухото ти с дъх на пясък, лято и море. Оглеждаш се с параноя в погледа за да се увериш, че никой не те гледа и доволно се усмихваш, разрошваш косата си за да падне пясъка, прозяваш се обилно и отбелязваш "още един за архива". И този път успя.


Тагове:   море,   спомени,   сол,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - dEcibeli
19.11.2009 14:08
moga da produljavam taka, cial sledobed.
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031