Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: gavin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 240730
Постинги: 126
Коментари: 368
Гласове: 961
Постинг
19.12.2008 11:41 - -91- Една нощ V2.0 winter edition
Автор: gavin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3044 Коментари: 10 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Сняг? Иска ми се и тук да е както в планината, както съм го виждал по почивките едно време, две седмици на курорт в планината две седмици снега не спира да пада тихо, вертикално надолу и все едно с тонове за секунда. Не. Тук вали все едно природата се опитва за един кратък период от време да затрие всичко, което не й харесва, всичко. Снежинките не падат вертикално надолу, а поднесени от вятъра летят хоризонтално напред, ако може да се определи, кое е напред и кое назад, предимно от изток, от морето, на запад към брега и никога облака не е сам, никога облачността не е хомогенна. Винаги в далечината, някъде малко преди хоризонта една огоромна черна маса се простира пред целия ти кръгозор и заплашва до края на така или иначе краткия ден да се изсипе отгоре ти. Морето, то е бясно, бяло, все едно покрито със сняг, пенест и постоянно променящ формата си снежен килим, който залива скалите секунда след секунда и не им отсава нито миг, в който могат да си вземат въздух. Като торс на живо същество, синьо-бялата маса на Черно море с повдига, разлива се и после се пребира обратно в коритото си. Все едно диша, тежко и забързано, все едно някой го гони, все едно ветровете го гонят. А те, ветровете, те просто са изпълнени със сол, с тежката миризма на пасирани в скалите водорасли, с енергията на милиардите песачинки, които се трият една в друга, понесени от белите, снежни, морски вълни. Вятъра не носи само сняг и морски капки, той понася със себе си всичко до което успее да се докопа включително и хората, които неволно или с умисъл се изправят срещу него. Кълна се, от малък в такива дни обичам да ходя на най-северния нос на Созопол до галерията в Стария град и надвесен над мокрите скали, с разперени ръце да оставям тялото си да бъде бутано назад от въздушните течения, няма такова усещане, на мокрият морски щорм право в лицето ти, право в тялото ти, в ръцете ти, все едно можеш да го стиснеш, да го надкрачиш и като с невидим дракон да полетиш с него над синята шир. Или поне това си представях тогава, сега всеки път се сещам за прословутата сцена от "Титаник" и ми става смешно, проклет да си Леонардо Ди Каприо.

Малко по малко, всичко посивява и след минути изчезва, небето става катранено, но за сметка на липсата на картина звука става поразителен. Не че се усилва, просто когато всичко се скрие от нощта остава само той и става толкова мощен, че може да те оглуши със силата си. Ушите ми свистят, все едно се движа със сто километра в час на мотор или с глава през прозореца на влак, ако затворя очи се олюлявам, имам чуството, че се движа назад, а всъщност стоя на едно място. Снежната маса носена от вятъра, вече не ме радва с начина по който вятъра я кара да се полепва по лицето и дрехите ми, а ме изгаря със студенината си. Изпратил последните минути ден разбирам, че мястото ми вече не е на скалистия бряг, а някъде на закрито, на топло, през нощта само уличните кучета и котки не могат да изберат топлината на дома и по принуда се свират в скътаните созополски улички, за да избенгат ледените течения. Вдигам яката на палтото си, завивам шала и тръгвам към Новия град и най-интересното е, че секунди след като се скрия зад каменната ограда на галерията и вляза в кривите улици на стария Созопол от бушуващата какафония остава само заглушеното бучене от прибоя. Улиците са оранжеви и зелени осветени от натриивите и живачни улични лампи, паветата са заледени тук, там, а сняг по земята има навят само по ъглите на сградите и по челата на стълбите на къщите. От време на време, когато премина покрай някоя отворена към морето римна, вятъра ме подема за секунди, но щом я подмина отново спира. Вали силно, но единственото, което успява да падне по тесните улички са няколко стотин малки оранжеви и зелени снежинки, но щом вдигна глава нагоре и погледна към покривите на къщите виждам в светлините от уличното осветление неспирния поток от милионите носени от вятъра снежинки да продължава пътешествието си на запад.

Минал съм през бялата градска градина, изкачил съм замръзналите, покрити с лед стълби, преминал съм нявятите улици на моя квартал и вече съм вкъщи. Изтърсвам всичко, което се е полепило по мен, а онова което не успявам да махна оставям да бъде стопено и изпарено от топлината на печката. Слизам в големия хол на първия етаж и паля камината. Намирам някъде из шкафовете на секцията бутилка червено вино и изсипвам съдържанието й в голяма чаша за уиски, чакам камината да се разпали хубаво, огъня да изпепели подпалките и на свой ред да се захване с дебелите сухи дърва, спирам телевизора, гася осветлението и оставям стаята да бъде осветена само от пламъците на камината, придърпвам фотьойла на около метър пред камината, взимам чашата и сядам на него. Пламъците ме затоплят отвън, а виното отвътре, снега се блъска бясно в прозорците, а вятъра влиза отвреме на време през изметнатите фуги на старата дървена дограма и разклаща призрачно дантелените пердета. Навън е тъмно и студено, а в хола е топло и тъмно, изпивам виното и когато се уморя от седене и очите ми почнат да се затварят от горещите вълни на камината, пускам в нея две, три големи дървета и си лягам. Вятъра блъска по прозорците, свисти във фугите и продължава да кара пердетата да танцуват с него, а дървата в камината пукат под изпепеляващите пръсти на пламъка и всичко това ме кара да  потъвам в дълбока дрямка, коаято в последствие ще се превърне в дълбок сън. И целия град е така, завит, затворен, скрит в къщите близо до отоплителните си уреди, а по улиците обикалят само уличните кучета, котки и вятъра. :)


Тагове:   winter,   нощ,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Много било интересно в Бургас.
19.12.2008 12:21
Много било интересно в Бургас.
цитирай
2. liybima - Дълбок сън ))
19.12.2008 13:06
Много приятно описание , на това , как умората от съприкосновението с природата може да те пренесе в дъблокия сън ! Наздраве с чашата от уиски пълна с вино )
цитирай
3. metmaya - Омаяна съм от написаното. Пренесох ...
19.12.2008 15:19
Омаяна съм от написаното. Пренесох се в друг свят.
Поздрави!
цитирай
4. viki11 - Ах, какво ще правиш сега, като ти ...
20.01.2009 12:56
Ах, какво ще правиш сега,като ти отрязах любовните теми. Няма вдъхновение, ами сега!
:)))
Намерил кого да използва...
Нищо , пиле, може някоя цицореста кака да ти стигне до душата свещена!
цитирай
5. gavin - хахаха Вики лудата от блок 11
20.01.2009 13:08
Ко стааа пача? Как е, пием ли Прозака, за да може после да пишем поезия с розови букви, розови бузки, хахахаха, пате, пате, пате жълтокрако, вземи си счупи компютъра и излез малко сред истинските хора, ако не те е страх от тях и не се притеснявай, може някой ден и тебе да те докосне мъж, ХАХАХАХА...
цитирай
6. viki11 - Знам за ниската ти култура, добре е, ...
22.01.2009 12:55
Знам за ниската ти култура, добре е, че и другите виждат с очите си. Сладур.

Ми така е, няма вече в кого да се влюбиш. Ами сега? Кога ще описваш по блога? Ще фантазираш? Дерзай! :)
Стига да не ми лазиш по моя живот.


Пате, може да си комплексиран, но това мен не ме лови.
Аз общувам с мъже само на живо.
Както виждаш, не седя да ги описвам в нета и да страдам за тях нетно.

Така е, да ме пипне, да ме погледне, да ме уважава.Това последното не го можеш.
цитирай
7. viki11 - Ще ти кажа един виц. Знаеш ли кое е ...
22.01.2009 12:58
Ще ти кажа един виц.

Знаеш ли кое е общото между placebo и davin?

Ами човека, който стои зад ника :)))))))))))))
Другите си ги знайш.
Лошо е да си некоректен, даже ,ако го правиш уж анонимно.
Вряскай, колкото ти глас държи. Тежко е да си признаеш, щот нямаш смелостта на една жена.

Може да ти посветя и последния си пост за завистта и невъзможността.
Не че го заслужаваш.
цитирай
8. gavin - Опитваш се да ми кажеш...
22.01.2009 13:05
...че аз не съм аз. Че Златин Атанасов не съществува? И не е davin, а gavin пате жълтокрако. Аз пък мисля че Viki11 не съществува извън blog.bg, тя е само тука, а иначе е някаква хрисима и добра какичка дето я дъвчат разни душевни проблеми ама устенцата и мяукат само и е решила да го раздава властта в сянка в blog.bg, знаеш ли. Ей т'ва мисля аз. Чао, чао, до скиииив, ако имаш път към Соз, може и да пиеш по едно на Адам и ева или на Малката текила или да минеш през вкъщи да ми се обадиш, да пием по едно фрешче, че да ти мине параноята най-накрая. Адио л**но :)
цитирай
9. анонимен - Ценко Жиков
18.02.2009 09:35
Изумявам се вече от злобните коментари на вики11... Защо винаги трябва да разваляш хубавите постове, защо винаги трябва всичко да е гадно и тъжно за теб и около теб? Еми приеми го, че има и позитивни хора, хора които обичат веселото, радостното и спокойното, хора които умеят да открият хубавото у всяка една ситуация...
И още нещо - аз съм приятел със Златин (гавин тук) и съм горд от това и бъди сигурна, че той не се крие тук зад някакви никове или нещо подобно, и че е по-позитивен човек в пъти от теб, и е класи над теб - и тук и в реалния живот.
Поздрави!
цитирай
10. анонимен - Mind slice.
18.07.2009 02:45
Приятна доза имагинерен комфорт. Палци нагоре!
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031