За този блог
Гласове: 961
Постинг
29.03.2011 16:59 -
Гларусово
Не знаех какво ми се прави, цял ден беше мрачно, а в четири и половина пекна право през щорите върху монитора ми. Не ми се прибираше в апартамента, не ми се стоеше сам и реших, че ще си купя книга. Този път от "пингвините". Само минах да си взема слушалките от апартамента и тръгнах към центъра, пак си бях сам, не виждах лица, но поне имаше хора покрай мен, една причина да се държа нормално - социалната среда. Пусках се надолу по Княз Борис, когато в един двор видях гларус. Беше със счупено крило. Замръзнах на едно място и зяпнах птицата така упорито, че поне трима минувачи зяпнаха мен. Не знаех какво мога да направя за него. Не знам как да му помогна, не знам на кого бих могъл да се обадя, а дори не можех да го приближа, щеше да се разкълве със сигурност, а и нямаше начин да разбере какви са намеренията ми. Почуствах се глупаво, после си помислих, че щом не мога да му помогна е по-добре да го оставя така със счупеното му крило или да умре или да се появи някой да му помогне. Обърнах се и продължих. След тридесет минути пак минах покрай този двор с "Ловецът на хвърчила" в ръка. Гларусът го нямаше. Дано някой му е помогнал. Чуствам се като шибания гларус, само дето на мен ми липсва част от мен, която никога не съм имал. Дано гадината жива и здрава или на път да стане, тогава може би и за мен има шанс.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
