За този блог
Гласове: 961
Постинг
03.03.2011 23:13 -
Всеки от своята кула
Автор: gavin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1968 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2011 23:17
Прочетен: 1968 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 03.03.2011 23:17
Няма една истина. Тъй както не можеш да кажеш "добро утро" на свой приятел в Тексас, защото при теб в България може да е утро, но в Хюстън е все още късна вечер, така и няма едно добро, едно лошо, едно горе и едно долу, едно вчера и едно утре, еднакво минало, бъдеще, план, път, желание или идея. Няма такова нещо като универсално плагиатство. Няма универсален грях или добро, което да бъде добро за всички хора на тази планета. Доброто за теб е лошо за мен и обратно, аз може да искам да ти помогна, а моята помощ може да е гибел за теб. Или и за двама ни в този ред на мисли. Всичко е въпрос на позиция, на перспектива, на кръгозор, на светоусещане.
Готическият човек е наричал Свой Свят това, което е виждал от върха на катедралната кула, ако е имал късмета да живее в град, в който е имало катедрала. Това ме навежда на една мисъл. Ние, две хиляди и единадесета година на какво викаме Наш Свят. На приятелите си, тези които виждаме всеки ден или тези, с които подържаме връзка ежедневно в социалните мрежи, една или сто такива (мрежи) или може би на света, в който работим, в който се храним или на този, който виждаме по новините в седем, седем и половина, осем или на всеки тридесет минути? Нямам идея, нямам под ръка събиратената мъдрост на всички хора на тази планета за да си дам ясен отговор на този въпрос, не мога да го основа на статистика, на някаква представителна извадка, защото това ще бъде отговор за множеството, но уви аз не съм част от тях и ако постъпя по този начин ще пренебрегна собственото си мнение по въпроса и по този начин ще обезсмисля цялтото това писание. Мисля че изпаднах в безизходица и ако не се познавах толоква добре щях да си помисля, че точно в този момент ще спра да пиша ще маркирам всичко написано до сега като изтрито и ще затворя тази страница. Но не, познавам се достатъчно добре за да правя подобни повърхностни заключения. По-скоро ще събера ръце пред гърдите си, ще разгърна шепи обърнати към тялото и ще бръкна дълбоко в себе си за да си дам сам отговор на зададения въпрос, не за да бъда сигурен, че съм прав, а за да съм сигурен, че съм си отговорил, може би неправилно и ако трябва да го оценявам може би ще е за слаб две, но все пак ще го направя за да съм сигурен, че не съм оставил без отговор нито един от въпросите, които съм си задал сам на себе си, само за да чуя какво ми отговаря ехото. Все пак не мога да си позволя сам да се разочаровам след като съм го причинил на толкова много други хора, хора предимно близки до мен. Все пак какво ми пука за другите?
Няма универсален отговор на универсален въпрос, нека започнем от там. Няма универсален въпрос. О Господи. Който и да си, където и да си, каквото и да ни забраняваш и каквото и да си ни повелил да изпълним... нека започнем от теб. Кой си ти? Цял живот слушам за теб, ти който си на небето, този чието царство се свети, все едно не можеш да си го осветиш сам щом си всемогъщ и ти трябва помощта на нас грешниците да ти го осветим. Цинизми на тема религия, знам, но мамка му, защо трябва да вярвам на тези старчета, които всеки ден посредством дразгите си и низшите си борби за пари, земя, сърца и поради липса на по-подходяща дума, души ни показват, че дори и да има нещо "горе" не е това, за което те се борят. Със същият успех и аз мога съвсем лицемерно да завърша семинария, да стана свещенник, за лавирам, лобирам, подстрекателствам и след време да стана старейшина и да се боря на свой ред за властта над душите на всички православни българи. И за съжаление не мисля, че току що открих топлата вода, което ме навежда на мисълта, че тези брадати господа с черните дрехи и със златни римски символи за смърт и правосъдие на гърдите си са направили точно това на времето. Евала. Оставям те на привържениците ти, които за мен са също толкова слепи, фанатизирани и объркани както всяка една футболна агитка. Дузпа за Господ срещу вратата на съперника... и пропуск, съжалявам, не отбелязваш в своя полза, може аз да не съм прав, а може и ти да си объркал в маркетинговата стратегия, но определено не си това, което е Светът за хората. Може да си там в най-тежките им моменти или в моментите им на абсолютен триумф, но не виждам как си могъл да помогнеш на една кинозвезда да спечели Оскар (по думите й), а не си успял да спасиш от гибел заспалият зад волана шофьор на камион или семейството в комбито осветено от фаровете на камиона. За мен ти си извинение. Да ме извиняваш.
Атеизмът ни убива, но и вярата на свой ред ни кара малко по-малко да умираме, като всяка една мечта, която не е подкрепена от нищо друго освен от сляпото желание да се сбъдне.
Към кого да се обърнем за помощ в този момент? Хора имам нужда от отговор. Щом Господ е мъртъв и Нисше е мъртъв, кой ни остава? Науката, може би? Едва ли не. Няма да изпадам в многословие за тъмната енергия, за кванти, квазери и пулсари, струни и прости частици. Не че не е интересно, не че не е буквално целия ни свят, но това е все едно да се наядеш с хляб докато четеш съдържанието му. На нас не ни трябва обяснение, а отговор, знам, че това върху което вървя, седя, спя и живея е сътворено от почти нищо, но не е това отговора, който търся. За това при цялото ми уважение към цялата плеяда велики умове, като се почне от Архимед и Питагор и се свърши с Мичиу Каку и Стивън Хоукинг, ще ви оставя в тази ви борба срещу невежеството, защото първо нямам капацитета да ви подкрепя и второ, колкото и да вярвам на вас, на тези с доказателствата, не съм поел вашата битка срещу стереотипите и предрасъдаците. Не. Аз просто искам отговор.
Искате ли да разберете за моя Свят (с главна буква)? Добре.
Колкото и да опирам до всяко една материална придобивка и географско понятие в живота си, не мога да сложа ръка на сърцето си и да кажа, че целият ми свят се изразява в това, което имам или с това къде се намирам или къде ще бъда и какво ще имам някой ден. Това са просто кули, кули от пясък и прах, нека не бъда тривиален по този въпрос, но това са просто местата от които и предметите чрез които ще наблюдавам своя Свят. Те нямат нищо общо с мястото, в което се намирам, тази забавна, страшна, тъжна и забавна приказка, която аз наричам свой живот и свят. Те са просто предмети от масовката на живота ми. Моят Свят е моят живот. С всеки човек е така, независимо местата, които споделяме, предметите които разменяме, пътищата които поемаме. Няма два еднакви живота, за това няма два еднакви свята, от момента, в който поемем първата си глътка въздух до момента, в който за последен път затворим очи ние създаваме своя свят, той е нашият живот и той е самите нас. Това което виждаме, чустваме, усещаме, разбираме, приемаме, сам опровегавайки думите си от по-горе, мога да кажа ДА и на религия и на наука и на материалното и на местонахождението ни, това е света на човека, всичко което поемаме, задържаме и не изхвърляме, защото сме успяли да понесем или защото сме харесали и ни е паснало, всичко това е наше, всичко това е нашият Свят. Наши са отговорността, правото, привилегията и удоволствието да се изкачим отгоре на това, което сме сътворили, получили или намерили и да погледнем, назад, наоколо и надолу и да разберем какво виждаме, на какво сме стъпили, какво имаме и какво можем да загубим, ако не го уважаваме, ценим, приемем, пазим или разберем. Това е, не ни трябват сложни сентенции, прецизни термини или дълбоки мисли за да го разберем, то си е наше, ние сме го сътворили и е единствено наша вината, ако не можем да го приемем или разберем, не казвам, че няма и такива съдби, не казвам, че и аз не съм едни от тези, който не са го разбрали или оценили. Единствено се надявам, че не е така, защото ценя това което имам, обичам това, което ме обгражда и приемам това, което съм аз.
Животът е гледна точка, той е това, което всеки един вижда от собствената си кула и отговорността е индивидуална за всеки един човек да види това, което има и е създал, да го хареса или да го промени и нищо повече.
Животът е хубав.
Готическият човек е наричал Свой Свят това, което е виждал от върха на катедралната кула, ако е имал късмета да живее в град, в който е имало катедрала. Това ме навежда на една мисъл. Ние, две хиляди и единадесета година на какво викаме Наш Свят. На приятелите си, тези които виждаме всеки ден или тези, с които подържаме връзка ежедневно в социалните мрежи, една или сто такива (мрежи) или може би на света, в който работим, в който се храним или на този, който виждаме по новините в седем, седем и половина, осем или на всеки тридесет минути? Нямам идея, нямам под ръка събиратената мъдрост на всички хора на тази планета за да си дам ясен отговор на този въпрос, не мога да го основа на статистика, на някаква представителна извадка, защото това ще бъде отговор за множеството, но уви аз не съм част от тях и ако постъпя по този начин ще пренебрегна собственото си мнение по въпроса и по този начин ще обезсмисля цялтото това писание. Мисля че изпаднах в безизходица и ако не се познавах толоква добре щях да си помисля, че точно в този момент ще спра да пиша ще маркирам всичко написано до сега като изтрито и ще затворя тази страница. Но не, познавам се достатъчно добре за да правя подобни повърхностни заключения. По-скоро ще събера ръце пред гърдите си, ще разгърна шепи обърнати към тялото и ще бръкна дълбоко в себе си за да си дам сам отговор на зададения въпрос, не за да бъда сигурен, че съм прав, а за да съм сигурен, че съм си отговорил, може би неправилно и ако трябва да го оценявам може би ще е за слаб две, но все пак ще го направя за да съм сигурен, че не съм оставил без отговор нито един от въпросите, които съм си задал сам на себе си, само за да чуя какво ми отговаря ехото. Все пак не мога да си позволя сам да се разочаровам след като съм го причинил на толкова много други хора, хора предимно близки до мен. Все пак какво ми пука за другите?
Няма универсален отговор на универсален въпрос, нека започнем от там. Няма универсален въпрос. О Господи. Който и да си, където и да си, каквото и да ни забраняваш и каквото и да си ни повелил да изпълним... нека започнем от теб. Кой си ти? Цял живот слушам за теб, ти който си на небето, този чието царство се свети, все едно не можеш да си го осветиш сам щом си всемогъщ и ти трябва помощта на нас грешниците да ти го осветим. Цинизми на тема религия, знам, но мамка му, защо трябва да вярвам на тези старчета, които всеки ден посредством дразгите си и низшите си борби за пари, земя, сърца и поради липса на по-подходяща дума, души ни показват, че дори и да има нещо "горе" не е това, за което те се борят. Със същият успех и аз мога съвсем лицемерно да завърша семинария, да стана свещенник, за лавирам, лобирам, подстрекателствам и след време да стана старейшина и да се боря на свой ред за властта над душите на всички православни българи. И за съжаление не мисля, че току що открих топлата вода, което ме навежда на мисълта, че тези брадати господа с черните дрехи и със златни римски символи за смърт и правосъдие на гърдите си са направили точно това на времето. Евала. Оставям те на привържениците ти, които за мен са също толкова слепи, фанатизирани и объркани както всяка една футболна агитка. Дузпа за Господ срещу вратата на съперника... и пропуск, съжалявам, не отбелязваш в своя полза, може аз да не съм прав, а може и ти да си объркал в маркетинговата стратегия, но определено не си това, което е Светът за хората. Може да си там в най-тежките им моменти или в моментите им на абсолютен триумф, но не виждам как си могъл да помогнеш на една кинозвезда да спечели Оскар (по думите й), а не си успял да спасиш от гибел заспалият зад волана шофьор на камион или семейството в комбито осветено от фаровете на камиона. За мен ти си извинение. Да ме извиняваш.
Атеизмът ни убива, но и вярата на свой ред ни кара малко по-малко да умираме, като всяка една мечта, която не е подкрепена от нищо друго освен от сляпото желание да се сбъдне.
Към кого да се обърнем за помощ в този момент? Хора имам нужда от отговор. Щом Господ е мъртъв и Нисше е мъртъв, кой ни остава? Науката, може би? Едва ли не. Няма да изпадам в многословие за тъмната енергия, за кванти, квазери и пулсари, струни и прости частици. Не че не е интересно, не че не е буквално целия ни свят, но това е все едно да се наядеш с хляб докато четеш съдържанието му. На нас не ни трябва обяснение, а отговор, знам, че това върху което вървя, седя, спя и живея е сътворено от почти нищо, но не е това отговора, който търся. За това при цялото ми уважение към цялата плеяда велики умове, като се почне от Архимед и Питагор и се свърши с Мичиу Каку и Стивън Хоукинг, ще ви оставя в тази ви борба срещу невежеството, защото първо нямам капацитета да ви подкрепя и второ, колкото и да вярвам на вас, на тези с доказателствата, не съм поел вашата битка срещу стереотипите и предрасъдаците. Не. Аз просто искам отговор.
Искате ли да разберете за моя Свят (с главна буква)? Добре.
Колкото и да опирам до всяко една материална придобивка и географско понятие в живота си, не мога да сложа ръка на сърцето си и да кажа, че целият ми свят се изразява в това, което имам или с това къде се намирам или къде ще бъда и какво ще имам някой ден. Това са просто кули, кули от пясък и прах, нека не бъда тривиален по този въпрос, но това са просто местата от които и предметите чрез които ще наблюдавам своя Свят. Те нямат нищо общо с мястото, в което се намирам, тази забавна, страшна, тъжна и забавна приказка, която аз наричам свой живот и свят. Те са просто предмети от масовката на живота ми. Моят Свят е моят живот. С всеки човек е така, независимо местата, които споделяме, предметите които разменяме, пътищата които поемаме. Няма два еднакви живота, за това няма два еднакви свята, от момента, в който поемем първата си глътка въздух до момента, в който за последен път затворим очи ние създаваме своя свят, той е нашият живот и той е самите нас. Това което виждаме, чустваме, усещаме, разбираме, приемаме, сам опровегавайки думите си от по-горе, мога да кажа ДА и на религия и на наука и на материалното и на местонахождението ни, това е света на човека, всичко което поемаме, задържаме и не изхвърляме, защото сме успяли да понесем или защото сме харесали и ни е паснало, всичко това е наше, всичко това е нашият Свят. Наши са отговорността, правото, привилегията и удоволствието да се изкачим отгоре на това, което сме сътворили, получили или намерили и да погледнем, назад, наоколо и надолу и да разберем какво виждаме, на какво сме стъпили, какво имаме и какво можем да загубим, ако не го уважаваме, ценим, приемем, пазим или разберем. Това е, не ни трябват сложни сентенции, прецизни термини или дълбоки мисли за да го разберем, то си е наше, ние сме го сътворили и е единствено наша вината, ако не можем да го приемем или разберем, не казвам, че няма и такива съдби, не казвам, че и аз не съм едни от тези, който не са го разбрали или оценили. Единствено се надявам, че не е така, защото ценя това което имам, обичам това, което ме обгражда и приемам това, което съм аз.
Животът е гледна точка, той е това, което всеки един вижда от собствената си кула и отговорността е индивидуална за всеки един човек да види това, което има и е създал, да го хареса или да го промени и нищо повече.
Животът е хубав.
Няма коментари
