За този блог
Гласове: 961
Постинг
14.01.2011 02:52 -
Bitter sweet
За всеки влак си има пътиници, но кажи ми как по дяволите човек може да разбере влак ли е или е пътник? Не си спомням от кога не съм писал тук в трезво състояние, не просто защото алкохолът е започнал някаква химична реакция в тялото ми, която в последствие е завършила с отприщването на един тон емоции и желания, които моментно омекналият ми мозък е решил да принесе в букви посредством треперещите ми потни пръсти, а защото наистина в един момент всичките чуства, емоции, желания и страсти, страхове, опасения и надежди в мен са напълнили язовирът на съзнанието ми до ръба на приливника му и заплашват да се излеят или още по-лошо, просто да строшат за пореден път стената на водоема и да залеят съществото ми със съдържанието си и да ме накарат на свой ред мокър и подгизнал с неразбрани желания, неясни мечти и непоносими страхове да направя някоя глупост, за която пак да съжалявам с месеци или години както преди.
Човек не се променя, човек променя мирогледа си, приоритетите си, средата си, дори държанието си в обществото, но никога не може да промени есенцията, която е забъркана в тесто от което е направен, тази която му дава неговият си уникален вкус, аромат, плътност и цвят. Та и аз така след толкова време, колкото и да съм се променил, колкото и по-различен да съм станал от това, което бях преди години, ако ме ровнеш с пръст във всеки един момент и разровиш това, което времето е натрупало с годините върху съществото ми ще видиш, че отдолу съм си същото изплашено, плачещо и страдащо младо момче, което седеше преди 11 години в стаята си прегърнало влажната възглавница и проклинащо съдбата си и факта, че не знае как ще започне и как ще свърши утрешният ден, само защото за няколко секунди целият Свят се е преобърнал с главата надолу и то не по негова вина, а само защото се е случило така, че то е станало една косвена жертва на едно извратено стечение на обстоятествата, което го е оставило без родител, без единствената и адски необходима опора, която е имал в живота си, колкото и недодялана и далеч от перфектното да е била тя, това е бил единствения стожер, на който е можело да се надява да го пази от грешките и несправедливостта на големия Свят. И в един момент него вече го нямаше. Не мога да не го спомена, защото заедно с останалите неща, които нося в себе си, точно сега се връщам и към това, днес се навършват единадесет години от смъртта на баща ми и не бих могъл да не мисля и за това.
Но всичко това вече е древна история и единсвеното, което мога да направя с него е да му намеря място в съзнанието си и да се надявам никога да не загубя спомена за него, защото заедно с лошите спомени там има и един голям грозд от красиви, добри и мили спомени за едно време, което макар и изминало никога не трябва да загуби тежестта си и никога не трябва да избледнява.
И отново влакът, пътниците, железният път, вятъра в прозорците и неизвестната дестинация. Човек може да живее цял живот без да знае на къде отива, само за да може един ден да спре, да се огледа и да разбере, че е стигнал, но това не трябва автоматично да означава, че не може да променя посоката на пътешествитето си постоянно поради промяната на вятъра, смяната на теченията или заради привлекателността на града, в който току що е спрял за кратка почивка. Човек сам кове това, което един ден, когато дръпне чертата ще нарече съдба. Човек сам взима и позитивните и негативните решения в живота си, никой колкото и акъл и опит и желание да има не може да направи нищо друго освен да го посъветва и да се надява, че ще успее да му въздейства, било то за добро или зло. Аз направих избора си преди време, после направих още един и после още един и независимо, че марширута, по който пътувам не е бил никога нито най-бързият, нито най-безопасният, нито най-краткият не бих го променил, първо поради факта, че и аз като повечето пътници на тази планета все още не знам на къде отивам и второ, защото хората, с които пътувам се случиха едни от най-приятните, красиви и умни, добри, малко недодялани, също като мен далеч от идеални, но много, много по-добри и истински, от тези, които влизаха, оставаха за малко и излизаха от купето ми или от каютата ми през годините на пътуването ми.
Винаги има място за още един, стига да си струва винаги мога да се сместя, да направя място, да поприбера малко багаж и да направя място за още една душа, на която се е случило да пътува в моята посока, поне за малко, както тя си реши. В толкова малък Свят, в какъвто живеем днес човек трябва да е или идиот или невероятно голям песимист за да предположи, че не би могло да му се случи в един или друг период от пътуването му да засече с някого друг или двама или трима или повече.
Така се създават контактите, така се създават връзките, така понякога се създават общи марширути, които хората пропътуват заедно, за да могат един ден да стигнат заедно до желаната от тях двамата дестинация, да слязат, да забият знамето си и да назоват това място тяхно.
Има време, не съм нито достатъчно умен, нито достатъчно умел или емоционално стабилен за да кажа от сега, че познавам такъв човек или че дори съм чувал за това място, до което искам един ден да стигна, по-скоро имам няколко измачкани изрезки от разни желани дестинаци и постоянно сменям посоката, търсейки най-добрия или може би най-лесния път до едно от тези места. А с кого ще ще допътувам пътя си не зависи от решенията, които ще взема от тук нататък, а от тези, които вече съм взел, защото точно те са ме довели до тук и точно заради тях държа конспектите на дестинациите, които съм си избрал и точно поради тезирешения съм това, което съм днес. Те ще са моята референция, моята професионална биография, моята исторя, тази която новодошлият ще разлисти за да разгледа и по тях той ще реши дали си струва да избере мен за компания в пътуването си или ще остане за още една две гари, за още едно пристанище с мен и после ще продължи по неговия си собствен път. Аз на свой ред ще направя абсолютно същото и ще разгледам неговото резюме със същия критичен поглед, с който той е проверил моето. Така стават нещата по житейските пътища, естествено, че не са толкова студени и лаконички, не искам по никакъв начин да омаловажа този, всеки път променящ се, уникален за всеки нов човек, красив и комплексен процес на опознаване между двама души, порсто се опитвам да му придам един спретнат и лесен за асимилация, най-вече от мен оттенък, за да мога самият аз да го разбера по-лесно и по-правилно.
Толкова много години, толкова много хора, човек се чуди, защо до сега обяснявах тези неща, които уж много добре разбирам, ами адски лесно е, защото нещо толкова необяснимо като Света на емоциите, личният Свят на емоциите на един човек, а именно моя, понася толкова често и толкова различни удари, че ми е нужно първо да си изясни нещата и после да ги погледна обективно или по собственият си начин, защото това, което аз си мисля, че е обективен и трезвен поглед върху реалността за друг може да е пълна лудост.
Каква реална стойност има емоционалният опит на един човек, щом може толкова лесно да бъде отхвърлен? Ето, примерно аз винаги съм бил човек, който никога не се разкрива толкова лесно пред непознати или малко познати хора, човек, който винаги е имал едно лице за добрите си приятели, за тези от които са заслужили доверието ми и от които не се страхувам, че ще ме наранят и едно за тези, които тепърва навлизат в живота ми или просто са някакъв ефимерен момент от него, винаги съм бил един сега и друг след време, не е било измама, а е било процес. Не съм лъгал никога, никого, а просто с времето малко по малко съм разкривал това което съм пред новодошлите в живота ми хора. И в процеса съм губил доста добри приятелства още в зародиш или в опитите си да позирам и да се правя на нещо, което не съм, съм прогонвал много добри хора далеч от себе си.
Толкова много хора и в един момент ти. Извини ме за израза, но беше странно и смущаващо. Ти счупи всички правила от ден едно. Прсто дойде, поздрави и се настани на мястото до мен, но и аз не се дърпнах, ни най-малко, дори ми стана приятно, стана ми приветливо, открито и някак си познато. Никога, дори преди да станем по-близки не съм изпитвал неудобство или страх или свян в комуникацията с теб, никога не ми се случва да седя и да се чудя какво да кажа, просто казвам каквото ми е на душата и то се излизва толкова леко и естествено, че има моменти, в които дори си задавам въпроса това аз ли го казах или ти. И няма маски и няма премълчаване, цялата ми рутинна програма някак си отпадна и изведнъж стана ненужна. Няма смисъл да се крия от теб, ти не се криеш от мен, твоята искреност унищожи всяка една бариера, която преди поставях за да имам време да извършвам ритуалните си проверки за достоверност, с които понякога ставах нетърпим и успявах да прогоня тези, които нямаха нужното търпение. Ти не си такава, знам че си търпелива, но слава Богу не ми се е налагало все още да поставям на изпитание търпението ти (или поне се надявам, че не съм го правил). Прсоти ми, че го казвам, но не познавам човек като теб, не познавам толкова истински, натурален и нескрит човек, който не намира нито нуждата нито желанието да се прикрива от хората покрай себе си, такъв открит и свободен дух, като твоя. За толкова години стигнах до извода, че такъв човек не съществува и после се появи ти със своите собствени неволи и перипетии, трудности и лични борби, но нито за секунда не се замисли дали да ги споделиш с мен, а просто ги изрече, показа и разкри, все едно си ме познавала цял живот. Просто си вървяхме един до друг, когато ти започна да говориш и просто така с такова велико спокойствие сподели с мен такива моменти от живота си, които ако бяха мои щяха да си останат затворени зад стените на моята крепост от предрасъдаци до края на живота ми, но не и ти, ти просто реши, че ще ги споделиш с мен, защото така трябва, защото така си решила и нищо не можеше да промени това твое решение. Това е само едини от примерите за искреността ти, които мога да дам за краткото време, от което те познавам. И не само това, цялото ти същество е толкова магнетично за мен, че понякога, когато съм покрай теб се чуствам като мушица привлечена от неоновият ти блясък, но това не е унищожителната светлина на капан за насекоми, а по-скоро топлата и приветлива слънчева светлина, която подканва всички живи същества да излязат и да посрещнат новият ден и аз като част от това множество се чуствам адски привлечен и не мога да отвърна поглед от нея, от теб. Уникално е. Ти си такава, не искам да звучи като празнисловие, никога с никого не съм се чуствал толкова истински както се чуствам, когато съм с теб, когато говоря с теб, когато си пиша с теб, начина по който ме караш да се чуствам в тези моменти не може да се опише с думи без да звучи прекалено, но аз се чуствам точно така, прекалено, прекалено щастлив, прекалено радостен, прекалено весел, прекалено окрилен. За това имаше и моменти, в които изпитвах безсилие, особено, когато си далеч от мен, особено когато гледам на нещата между нас отстрани или когато се отдавам на редовните за мен моменти на отчаяние, но вече знам, че няма смисъл от отчаяние, защото всичко което се случва между нас си остава, нищо не се губи и нищо няма да се загуби, няма да позволя да се загуби или да бъде забравено, защото всичките хубави моменти, които имам с теб ме правят много по-разумен, спокоен и уравновесен и ми дават сили за да се старая да се проеням в положителен характер. Но ти не си за мен просто средство за самоконтрол и усъвършенстване, не искам да прозвучи така, това което си ти за мен е това, което е Слънцето за дърветата, ти ми даваш сили, караш ме да израствам, да гледам на Света с много по-ясен и позитивен поглед, начина по който ме промени последните няколко месеца ми даде силата да виждам ясно през цялата мъгла от мръсно ежедневие и да бъда много по-позитивен от колкото съм си мислил някога, че мога да бъда. Независимо, че отношенията ни са двупосочни това, което аз ти давам е само малка частица от това, което получавам аз от теб и се надявам да не ме мразиш за поради този факт. И още много и не мога да повярвам, че в този миг ми е трудно да облека мислисте си в думи, но се надявам, че ти усещаш ясно, колко много значиш за мен.
Нищо на този Свят не идва даром и в нашите отношения това правило не прави изключение, не мога да знам какво ще стане от тук нататък, независимо, че за сега пътуваме заедно утре всичко може да се обърне на сто и осемдесет градуса и да свърши, но аз мога да ти обещая едно нещо, нищо от това, което се е случило и нищо от това, което ще се случи няма да бъде забравено, то винаги ще си има своята тежест и никога няма да бъде промито или зачеркнато от времето и аз винаги ще остана достатъчно близо до марширута на твоето пътешествие, за да мога във всеки един момент да правя бързо прикачване и да се срещнем поне за спирка, две, най-малко. Иска ми се да мога да обещая, че ще стана част от твоето пътуване, но просто от мястото, на което съм застанал в момента не мога да правя такива догатки, не мога да кажа дали ти би го желала, а и не искам отговори на такива въпроси в момента това е безмислено, заради пътя, който тепърва и ти и аз имаме да пропътуваме. Сигурен съм обаче в едно, за мен е чест и удоволствие да имам човек като теб в купето си и винаги ще е така и винаги независимо обстоятелствата ще си добре дошла в него. Просто те обичам прекалено много за да оставя такива малки подробности като различните ни марширути да ни разделят.
П.П. ;)
Човек не се променя, човек променя мирогледа си, приоритетите си, средата си, дори държанието си в обществото, но никога не може да промени есенцията, която е забъркана в тесто от което е направен, тази която му дава неговият си уникален вкус, аромат, плътност и цвят. Та и аз така след толкова време, колкото и да съм се променил, колкото и по-различен да съм станал от това, което бях преди години, ако ме ровнеш с пръст във всеки един момент и разровиш това, което времето е натрупало с годините върху съществото ми ще видиш, че отдолу съм си същото изплашено, плачещо и страдащо младо момче, което седеше преди 11 години в стаята си прегърнало влажната възглавница и проклинащо съдбата си и факта, че не знае как ще започне и как ще свърши утрешният ден, само защото за няколко секунди целият Свят се е преобърнал с главата надолу и то не по негова вина, а само защото се е случило така, че то е станало една косвена жертва на едно извратено стечение на обстоятествата, което го е оставило без родител, без единствената и адски необходима опора, която е имал в живота си, колкото и недодялана и далеч от перфектното да е била тя, това е бил единствения стожер, на който е можело да се надява да го пази от грешките и несправедливостта на големия Свят. И в един момент него вече го нямаше. Не мога да не го спомена, защото заедно с останалите неща, които нося в себе си, точно сега се връщам и към това, днес се навършват единадесет години от смъртта на баща ми и не бих могъл да не мисля и за това.
Но всичко това вече е древна история и единсвеното, което мога да направя с него е да му намеря място в съзнанието си и да се надявам никога да не загубя спомена за него, защото заедно с лошите спомени там има и един голям грозд от красиви, добри и мили спомени за едно време, което макар и изминало никога не трябва да загуби тежестта си и никога не трябва да избледнява.
И отново влакът, пътниците, железният път, вятъра в прозорците и неизвестната дестинация. Човек може да живее цял живот без да знае на къде отива, само за да може един ден да спре, да се огледа и да разбере, че е стигнал, но това не трябва автоматично да означава, че не може да променя посоката на пътешествитето си постоянно поради промяната на вятъра, смяната на теченията или заради привлекателността на града, в който току що е спрял за кратка почивка. Човек сам кове това, което един ден, когато дръпне чертата ще нарече съдба. Човек сам взима и позитивните и негативните решения в живота си, никой колкото и акъл и опит и желание да има не може да направи нищо друго освен да го посъветва и да се надява, че ще успее да му въздейства, било то за добро или зло. Аз направих избора си преди време, после направих още един и после още един и независимо, че марширута, по който пътувам не е бил никога нито най-бързият, нито най-безопасният, нито най-краткият не бих го променил, първо поради факта, че и аз като повечето пътници на тази планета все още не знам на къде отивам и второ, защото хората, с които пътувам се случиха едни от най-приятните, красиви и умни, добри, малко недодялани, също като мен далеч от идеални, но много, много по-добри и истински, от тези, които влизаха, оставаха за малко и излизаха от купето ми или от каютата ми през годините на пътуването ми.
Винаги има място за още един, стига да си струва винаги мога да се сместя, да направя място, да поприбера малко багаж и да направя място за още една душа, на която се е случило да пътува в моята посока, поне за малко, както тя си реши. В толкова малък Свят, в какъвто живеем днес човек трябва да е или идиот или невероятно голям песимист за да предположи, че не би могло да му се случи в един или друг период от пътуването му да засече с някого друг или двама или трима или повече.
Така се създават контактите, така се създават връзките, така понякога се създават общи марширути, които хората пропътуват заедно, за да могат един ден да стигнат заедно до желаната от тях двамата дестинация, да слязат, да забият знамето си и да назоват това място тяхно.
Има време, не съм нито достатъчно умен, нито достатъчно умел или емоционално стабилен за да кажа от сега, че познавам такъв човек или че дори съм чувал за това място, до което искам един ден да стигна, по-скоро имам няколко измачкани изрезки от разни желани дестинаци и постоянно сменям посоката, търсейки най-добрия или може би най-лесния път до едно от тези места. А с кого ще ще допътувам пътя си не зависи от решенията, които ще взема от тук нататък, а от тези, които вече съм взел, защото точно те са ме довели до тук и точно заради тях държа конспектите на дестинациите, които съм си избрал и точно поради тезирешения съм това, което съм днес. Те ще са моята референция, моята професионална биография, моята исторя, тази която новодошлият ще разлисти за да разгледа и по тях той ще реши дали си струва да избере мен за компания в пътуването си или ще остане за още една две гари, за още едно пристанище с мен и после ще продължи по неговия си собствен път. Аз на свой ред ще направя абсолютно същото и ще разгледам неговото резюме със същия критичен поглед, с който той е проверил моето. Така стават нещата по житейските пътища, естествено, че не са толкова студени и лаконички, не искам по никакъв начин да омаловажа този, всеки път променящ се, уникален за всеки нов човек, красив и комплексен процес на опознаване между двама души, порсто се опитвам да му придам един спретнат и лесен за асимилация, най-вече от мен оттенък, за да мога самият аз да го разбера по-лесно и по-правилно.
Толкова много години, толкова много хора, човек се чуди, защо до сега обяснявах тези неща, които уж много добре разбирам, ами адски лесно е, защото нещо толкова необяснимо като Света на емоциите, личният Свят на емоциите на един човек, а именно моя, понася толкова често и толкова различни удари, че ми е нужно първо да си изясни нещата и после да ги погледна обективно или по собственият си начин, защото това, което аз си мисля, че е обективен и трезвен поглед върху реалността за друг може да е пълна лудост.
Каква реална стойност има емоционалният опит на един човек, щом може толкова лесно да бъде отхвърлен? Ето, примерно аз винаги съм бил човек, който никога не се разкрива толкова лесно пред непознати или малко познати хора, човек, който винаги е имал едно лице за добрите си приятели, за тези от които са заслужили доверието ми и от които не се страхувам, че ще ме наранят и едно за тези, които тепърва навлизат в живота ми или просто са някакъв ефимерен момент от него, винаги съм бил един сега и друг след време, не е било измама, а е било процес. Не съм лъгал никога, никого, а просто с времето малко по малко съм разкривал това което съм пред новодошлите в живота ми хора. И в процеса съм губил доста добри приятелства още в зародиш или в опитите си да позирам и да се правя на нещо, което не съм, съм прогонвал много добри хора далеч от себе си.
Толкова много хора и в един момент ти. Извини ме за израза, но беше странно и смущаващо. Ти счупи всички правила от ден едно. Прсто дойде, поздрави и се настани на мястото до мен, но и аз не се дърпнах, ни най-малко, дори ми стана приятно, стана ми приветливо, открито и някак си познато. Никога, дори преди да станем по-близки не съм изпитвал неудобство или страх или свян в комуникацията с теб, никога не ми се случва да седя и да се чудя какво да кажа, просто казвам каквото ми е на душата и то се излизва толкова леко и естествено, че има моменти, в които дори си задавам въпроса това аз ли го казах или ти. И няма маски и няма премълчаване, цялата ми рутинна програма някак си отпадна и изведнъж стана ненужна. Няма смисъл да се крия от теб, ти не се криеш от мен, твоята искреност унищожи всяка една бариера, която преди поставях за да имам време да извършвам ритуалните си проверки за достоверност, с които понякога ставах нетърпим и успявах да прогоня тези, които нямаха нужното търпение. Ти не си такава, знам че си търпелива, но слава Богу не ми се е налагало все още да поставям на изпитание търпението ти (или поне се надявам, че не съм го правил). Прсоти ми, че го казвам, но не познавам човек като теб, не познавам толкова истински, натурален и нескрит човек, който не намира нито нуждата нито желанието да се прикрива от хората покрай себе си, такъв открит и свободен дух, като твоя. За толкова години стигнах до извода, че такъв човек не съществува и после се появи ти със своите собствени неволи и перипетии, трудности и лични борби, но нито за секунда не се замисли дали да ги споделиш с мен, а просто ги изрече, показа и разкри, все едно си ме познавала цял живот. Просто си вървяхме един до друг, когато ти започна да говориш и просто така с такова велико спокойствие сподели с мен такива моменти от живота си, които ако бяха мои щяха да си останат затворени зад стените на моята крепост от предрасъдаци до края на живота ми, но не и ти, ти просто реши, че ще ги споделиш с мен, защото така трябва, защото така си решила и нищо не можеше да промени това твое решение. Това е само едини от примерите за искреността ти, които мога да дам за краткото време, от което те познавам. И не само това, цялото ти същество е толкова магнетично за мен, че понякога, когато съм покрай теб се чуствам като мушица привлечена от неоновият ти блясък, но това не е унищожителната светлина на капан за насекоми, а по-скоро топлата и приветлива слънчева светлина, която подканва всички живи същества да излязат и да посрещнат новият ден и аз като част от това множество се чуствам адски привлечен и не мога да отвърна поглед от нея, от теб. Уникално е. Ти си такава, не искам да звучи като празнисловие, никога с никого не съм се чуствал толкова истински както се чуствам, когато съм с теб, когато говоря с теб, когато си пиша с теб, начина по който ме караш да се чуствам в тези моменти не може да се опише с думи без да звучи прекалено, но аз се чуствам точно така, прекалено, прекалено щастлив, прекалено радостен, прекалено весел, прекалено окрилен. За това имаше и моменти, в които изпитвах безсилие, особено, когато си далеч от мен, особено когато гледам на нещата между нас отстрани или когато се отдавам на редовните за мен моменти на отчаяние, но вече знам, че няма смисъл от отчаяние, защото всичко което се случва между нас си остава, нищо не се губи и нищо няма да се загуби, няма да позволя да се загуби или да бъде забравено, защото всичките хубави моменти, които имам с теб ме правят много по-разумен, спокоен и уравновесен и ми дават сили за да се старая да се проеням в положителен характер. Но ти не си за мен просто средство за самоконтрол и усъвършенстване, не искам да прозвучи така, това което си ти за мен е това, което е Слънцето за дърветата, ти ми даваш сили, караш ме да израствам, да гледам на Света с много по-ясен и позитивен поглед, начина по който ме промени последните няколко месеца ми даде силата да виждам ясно през цялата мъгла от мръсно ежедневие и да бъда много по-позитивен от колкото съм си мислил някога, че мога да бъда. Независимо, че отношенията ни са двупосочни това, което аз ти давам е само малка частица от това, което получавам аз от теб и се надявам да не ме мразиш за поради този факт. И още много и не мога да повярвам, че в този миг ми е трудно да облека мислисте си в думи, но се надявам, че ти усещаш ясно, колко много значиш за мен.
Нищо на този Свят не идва даром и в нашите отношения това правило не прави изключение, не мога да знам какво ще стане от тук нататък, независимо, че за сега пътуваме заедно утре всичко може да се обърне на сто и осемдесет градуса и да свърши, но аз мога да ти обещая едно нещо, нищо от това, което се е случило и нищо от това, което ще се случи няма да бъде забравено, то винаги ще си има своята тежест и никога няма да бъде промито или зачеркнато от времето и аз винаги ще остана достатъчно близо до марширута на твоето пътешествие, за да мога във всеки един момент да правя бързо прикачване и да се срещнем поне за спирка, две, най-малко. Иска ми се да мога да обещая, че ще стана част от твоето пътуване, но просто от мястото, на което съм застанал в момента не мога да правя такива догатки, не мога да кажа дали ти би го желала, а и не искам отговори на такива въпроси в момента това е безмислено, заради пътя, който тепърва и ти и аз имаме да пропътуваме. Сигурен съм обаче в едно, за мен е чест и удоволствие да имам човек като теб в купето си и винаги ще е така и винаги независимо обстоятелствата ще си добре дошла в него. Просто те обичам прекалено много за да оставя такива малки подробности като различните ни марширути да ни разделят.
П.П. ;)
1.
анонимен -
Болката може да те направи само п...
14.01.2011 21:30
14.01.2011 21:30
Болката може да те направи само по-силен,ако успееш да докажеш че си готов да те боли! ТИ трябва да се поклониш пред нея и да останеш там,за да разбере Тя-болката,че е вече ненужна.Влак,вагони и купета.......никой не би спрял динамиката на реалността.Защо ти се опитваш да го правиш.Обичаш да те боли и пиеш,пиеш и ще пиеш докато не се преклониш.ТЯ която искаш не е удошевената жена,тя е там в живата половина от душата ти и внимавай,няма втори шанс има само болка и тя е само за теб............
цитирай
2.
анонимен -
а защо трябва да боли ,неможе ли без болка питам АЗ :)
21.01.2011 19:56
21.01.2011 19:56
http://www.youtube.com/watch?v=Y7fNwun6kuU
и да ако обсоятелствата ви разделят , но има възмости да черпиш това което ти е нужно -духовно граби с пални шепи и благодари , че си срещнал някой които ти дава това което винаги си търсил , което е мечтала-душата ти - "онази топка която обикновенно се лута м/у стомаха и мозъка"- :)
Но ако няма разделящи обстоятелства тогава мисля , че ти предстои много път и още по трудно решение дали да е любимият човек или да е " приятелят" в живота .
цитирайи да ако обсоятелствата ви разделят , но има възмости да черпиш това което ти е нужно -духовно граби с пални шепи и благодари , че си срещнал някой които ти дава това което винаги си търсил , което е мечтала-душата ти - "онази топка която обикновенно се лута м/у стомаха и мозъка"- :)
Но ако няма разделящи обстоятелства тогава мисля , че ти предстои много път и още по трудно решение дали да е любимият човек или да е " приятелят" в живота .
че не може
цитирай
4.
анонимен -
Оказа се...
08.03.2012 09:56
08.03.2012 09:56
че може ;)
цитирай