Ще те закарам някъде на север, където нощите са дълги, където има сняг до късно пролетта, където лятото когато си на слънце ще е топло, а щом поискаш ще се скриеш в сенките на някой дъб. Ще спим до късно, ще се разхождаме в горите, пред пламъците на камината ще разговаряме до късно вечерта, ще ни събужда сутрешният хлад, не ще оставям те и за секунда, ще бъдем заедно до сетният ни дъх. Но после ме събужда влаковата свирка, на булеварда делничната глъч, завъртам се наляво, часовникът показва седем, водата ври, а телевизора крещи различни злободневни теми, от моят сън останало е само спомена за тебе, кафето пия забързан и чудя се какво сънувала си ти?

Много хубав сън! Пожелавам ти и след събуждането пак да си в него:)

всички искаме това ,но реалността е друга и жалкото е това :)