Тихо е, гробищно, тъмно, студено, блъска се ехото в голи стени, чуват се думи отдавна изстинали, думи изречени от стари души, души обичали, души изстрадали, души изчезнали в хладния мрак, тихо седя и слушам ги сгушил се в ъгъла, не искам да чувам, защото боли. Боли ме защото познавах ги някога, бяха ми мили, с мен бяха добри, а сега от тях е останало само ехото, шумът от вятъра и влагата от отдавна полили в мокета сълзи. Завивам се мудно и бавно заспивам, отнася ме в мрака студената нощ, все още чува се ехото, а аз му прошепвам едно "Лека нощ". (точка)

Боли !
Боли ме защото познавах ги някога, бяха ми мили, с мен бяха добри, а сега от тях е останало само ехото, шумът от вятъра и влагата от отдавна полили в мокета сълзи.

Много силно !
Мойте сълзи сега са по килима , обаче ти благодаря за тях :)