За този блог
Гласове: 961
Постинг
29.01.2010 21:56 -
Пропадане
Нека Ви кажа нещо. Три пъти през живота си наистина и искрено съм искал да върна времето назад. Веднъж точно преди десет години, две седмици и един ден, веднъж преди седем години. И още веднъж, днес точно в 19.34 вечерта. Отново, отново скъпи господа съдебни заседатели успях, успях и се чуствам доволен или поне онази малката, ироничка, ивратена, подла и подвеждаща част от моето Аз, която празнува всеки път, когато се проваля, поне тя със сигурност е доволна. За толкова време човек, ако предполагаме че е такъв и след толкова мъка и борба би се научил, но това е ако предполагаме, че говорим за човек. Защо аз не се научих? Защо отново се провалих? Толкова време, толкова усилия, толкова мъки, седях и се гледах и си мислих, че се променям за добро, мислих си, че това ще доведе до нещо добро. Гледах се отстрани как израствам, как хората започват да ми имат доверие, да се чувстват спокойни в компанията ми, как отново придобивам старите си човешки форми, убеждения, надежди и вяра. Може би избързах? Може би яйцето трябваше да постои още малко в инкубатора или може би стоя прекалено дълго и се изпече и от него вече не може да излезе живот. Може би е правилно това, което си мислих и в което вярвах преди години, че щом веднъж дървото изгори, то не може никога повече да носи топлина. Веднъж то превърнало се в пепел, то може само да здушава и да цапа, да почерня всичко около себе си. Също си мислех, че може и да бъде използвано за да облагороди почвата и да помогне на живота да започне отново. Но най-вероятно аз съм токсично дърво и дори след като съм минал през огън пак си оставам такова. И мога единствено да задушавам, за затривам, да тровя, да унищожавам всичко, без значение колко е хубаво, красиво, чисто, невинно, истинско. Бяха ми казали, че съм един от малкото останали истински хора... точно преди 24 часа. Точно преди 24 часа се чуствах най-щастливия човек на Света, защото отново изпитвах нещо истинско и дори за секунда повярвах, че и аз като това което чувствам съм истински. Но уви изглежда просто съм се отъркал в нещо истинско и съм остъргал с грубата си повърхност част от него и сега като се замисля, май оставих повече от колкото взех, но за сметка на красотата, която получих, аз оставих единствено черни въглени и жупел... и следи от мръсотията която влача след себе си. Ето. Отново седя, пуша, слушам бавен, бавен, джаз и Ви пиша, мили господа съдебни заседатели, пиша Ви защото нищо друго не ми е останало. А преди малко бях другаде, там беше хубаво, светло, слънчево, топло, приятно, дори и когато навсякъде около нас имаше само сняг и лед, беше такова, лешниково кафяво, абаносово и приятно, нежно, мило, топло, без да гори и слънчево без да заслепява, най-хубавото място, на което съм бил. С нея. Където и да е. После какво стана? Какво? Някога един диктатор беше казал "падаме, падаме, падаме", кой извика това, какво стана? Още не знам, беше толкова отдавна, когато за последен път усетих какво е да започнеш да губиш нещо важно за теб толкова бързо, че да ти се завие главата и да си помислиш, че падаш, че бях забравил чувството. Сега вече знам, че това в гърба ми не е вятърът, а ускорението на въздуха около тялото ми, знам че това не е студът на зимата в костите ми, а страхът в тялото ми от очаквания сблъсак със студената Земя. Това не е светлина в тунела, а светлината от влака, същият той чийто спирачки аз отрязах само за да мога отново да усетя тръпката от разрушението, което винаги съм носил в себе си, това което винаги, когато за секунда сваля гарда си и му се открия ме нокаутира. Здравей Земя, след малко идвам, ето ме летя към теб, пропадам, успях и този път да пречупя клоните й, а само те ме държаха да не падна. Здравей осново, а бях ти обещал със тебе повече да не се виждаме, а само да си обещаваме де се държим един за друг, когато се опитваме да изградиме нещо стойностно. E аз отново срутих всичко и само се моля, моля се ти да си здрава, за да ме понесеш, когато отново започна да градя. Винаги ми остава едно и също, хартия и хубави думи, а те не могат да върнат времето, могат да върнат само спомените, а спомените имат едно общо свойство с хартията - да режат. Само че хартията реже пръстите, а спомените режат много по-дълбоко, право в душата. Утре ще се събудя, ще стана и ще започна наново. Не искам и няма да оставя и този път всичко да бъде пръснато от вятъра преди да събера смелост и да действам, няма да оставя всичко стойностно, което ми бе дадено от нея, от най-лекия поглед през всяка нейна дума до нежното й докосване да отиде по дяволите само защото съм забравил как да оценям красотата в живота си и да приемам любовта на другите. Искам да съм човек, искам да бъда обичан, по-дяволите искам да обичам, харесвах се последните няколко месеца, исках да съм такъв и не смятам, че няколко думи, колкото и груби и недодялани да са биха ми отнели всичко това, биха ми отнели нея. Не, колкото и долу да съм паднал този път, ще намеря смелост и ще се изправя. И няма да падам повече. Този път вместо да се надявам на чудеса, ще си върна едно от малкото истински чудеса в живота ми. Стига тя все още да ме иска.
Следващ постинг
Предишен постинг
нали знаеш че човека е единственото животно което въпреки опита, повтаря една и съща грешка до безкрай.
Накъде по средата на писанието ти почти ми искаше да извикам, че понякога да поискаме да ни простят е като връщане на времето, че истинските влакове спират и на следващата спирка, от нас зависи колко сме бързи и aко ни е било просто хубаво дори си заслужава да търчим като луди до онази следваща гара, ти обаче си го казал накрая, съжалявам за мъката ти , но ме усмихна, обнадеждаващо е, късмет :)
цитирайНакъде по средата на писанието ти почти ми искаше да извикам, че понякога да поискаме да ни простят е като връщане на времето, че истинските влакове спират и на следващата спирка, от нас зависи колко сме бързи и aко ни е било просто хубаво дори си заслужава да търчим като луди до онази следваща гара, ти обаче си го казал накрая, съжалявам за мъката ти , но ме усмихна, обнадеждаващо е, късмет :)
2.
анонимен -
crazy man,take a bottle
11.02.2010 22:14
11.02.2010 22:14
crazy man,take a bottle
цитирай
3.
angua -
А може би просто не е Тя....
22.08.2010 14:10
22.08.2010 14:10
А може би просто не е Тя....
цитирай