Следващото е задочен „разговор“ протекъл на стената ми във Фейсбук между 11.00 и 16.30. След лека редакция, го публукувам тук, защото не мога да си позволя такава уникална глупост да се загуби някъде в дебрите на оня иначе забавен в много отношения сайт.
Алкохолика от Верона
от Зизу и Траши
Участват:
Ромео – младеж от Верона, отдал младините си на тежък алкохолизъм и желанието да има за да дава (пари за алкохол).
Меркуцио – пътешественик и артист, приятел на Ромео и далечен роднина на принца на Верона.
Случаен колега – случаен колега.
Любопитна колежка – клюкарка.
Италианското джудже – разказвач.
ПЪРВО (и единствено) ДЕЙСТВИЕ
Ромео – принц на алкохола се събужда след тежък запой на работното си място, в патентното бюро във Верона и веднага проклина четвъртия ден от седмицата, като най-калпав за работа... след понеделника:
Ромео: Ох... глава боли, крака треперят, уста смърди на литри водка, това от снощи си беше клопка, излъгаха ме пак да пия, ужасно, долен махмурлия, как мразя тия, четвъртъци заспали, ще се яде шкембе и ще се пие бира, но на обяд... сега умирам.
В този момент, случайно покрай неговата малка клетка минава случаен негов колега, който коментира иронично:
Случаен колега: Ихааа и тва е българския Хамлет,...или Ромео беше? Недей умира храбри войне, часът ти не е настъпил още, като че ли ще трябва да възкръснеш, Стани! Къде са силите във твойте мощи? Утре е петък, ще има още...
Секунди след това през вратата влетява Меркуцио и започва да критикува Ромео за непрестанните му среднощни запои и разхайтен начин на живот, независимо, че и той самият е верен негов партньор в пиянските му приключения:
Меркуцио (който всъщност е жена) с нескрита насмешка: Ромео, пак си пиян! Вместо серенада, пак прибираш се осран! Къде остана ризницата храбра,борбата за трезвеност и правда? О,Ромео, махмурлийо ти, хайде от чорбата сръбни, бургаско преглътни и дъха на джибри ти премахни!
Ромео недоволства от коментарите на верния си приятел и подчертава с неприкрита злоба, че и Меркуцио се е позабавлявал предната вечер:
Ромео: O бедни ми Меркуцио, помниш ли, помниш, нищо от снощи не помниш, сега легни, пийни водица, хапни си кренвирш, заспи, разкарай махмурлука, а за драйфаното на пода хич да не ти пука :) килима тъй и тъй е за боклука.
И допълва: ...разбивам римата от скука :)
Но този път Ромео бърка, защото Меркуцио е пропуснал да злоупотреби с градусовите напитки предната вечер и му разкрива какво всъщност се е случило:
Меркуцио: Не, Ромео, тук грешиш! Ако страстите твои трябва ти да усмириш, моята трезвеност е нужно да простиш! Моят дом е чист и непорочен, климата е срочен - туй защото твой Меркуцио, другар по чашка водка, снощи беше на разходка!
И допълва: тя и моята рима не се получи,ама моята глава още е замаяна:)
Отвратен от чутото и подозиращ, че жена (всъщност мъж) стои зад странното държание на Меркуцио, а именно трезвеността му, Ромео, който е върл критик на романтичните забежки за сметка на алкохола заявява:
Ромео: БЛЯХ!!! От твоите разходки ми се гади, ще те полея с ферментирали салати, ще предизвикаш с твоето вървене из Париж в мен омраза, към улиците, тротоарите и даже към паважа и следващият път когато се напия с тези изкушили те по тях да ходиш гадове, ще взема да се сбия :)
Развеселен от държанието на Ромео, Меркуцио решава да сподели с него подробности, относно странната му вчерашна разходка, като в същото време разкрива, че се е влюбил в мистериозното момиче (което всъщност е момче):
Меркуцио: Ромео, в днешната епоха, е трудно ти да предизвикаш суматоха! Не се коси, приятелю мой, недей тъй лесно да влизаш във бой! Меркуцио прекоси нощните стражи и потъна в сянката на нощта, защото чакаше го любовта! Нова Меркуция поднесе му съдбата и омая му тя набързо главата!
Ромео е изненадан, смутен, разстроен, с много тежък махмурлук и не приема думите на приятеля си леко. Спомняйки си, че единствената жена, която той е обичал някога е безвъзвратно загубена някъде из Черноморските барове, след една тяхна тежка почивка в България, се провиква:
Ромео: ЛЮБОВ, защо смеха ми братко предизвикваш, за тези празни чувства с мен не ще разискваш, аз любя само свинските мезета и се целувам само със стъклените устни на шишето. За мене любовта е мъртва, препила е, в камък спънала се е, удавила се е в локва мътна и нивга повече не ще я видя, единствено останало ми е на трезвените влюбени за любовта им да завиждам.
Меркуцио приема казаното от Ромео като шега и на свой ред отговаря с шега, като му намеква, че за идното Рождество ще му подари надуваема кукла, за да има с какво да успокоява бурните си страсти:
Меркуцио: Ромео, тук не съм съгласна с вас, забрави за пастърма и греяна ракия в този час! Тя, Жулиета, крие се нейде из паркета. Бъди мъж и здраво дръж, ще откриеш ти специално под елхата новата версия на жената, надуваема азиатска Жулиета, която ще те дарява с питиета! И нека през Новата година, щастливо да си живуркате двамина!
Ромео не приема леко думите му. Силното съдържание на алкохол в кръвоносната му система го кара да приема думите на Меркуцио буквално и той (Ромео) избухва с сложно словоизлияние относно предложената му, азиатска надуваема „играчка”:
Ромео: Ужасно! Надуваема мадама, за Вас във Франция, свещенно нищо няма, не искам надуваема кралица, на гума да мирише нейната десница, а пулса й да е вибрация нещастна, и щом с ток работи сигурно ще е опасна, за мен или за моя малък Роми, ОТКАЗВАМ ТАЗ ЖЕНА, тя имиджа ми ще подрони, а пък и трябва да я пазя от пирони :)
Меркуцио изслушва спокойно Ромео и като чува отчаянието в гласа му, разбира, че той още страда за неговата изгубена някъде по баровете Жулиета и решава да предложи своята помощ на страдащия си приятел:
Меркуцио: Ромео, ненаситник на женските ласки си ти, затуй услуга исках аз да направя, моля те, прости! Не ще и дума повече за кукла да пророня, а твоята съдба ще взема да догоня! И ще намеря аз таз проклета Жулиета, дето крие се из горите тилелейски и омайва сърцата мъжки тъй корифейски! Думата си мъжка тук ти давам, честта на Монтеките залагам, че до лятото булка аз ще ти докарам!
Изведнъж от съседната офис клетка, колежка на Ромео, която до сега е подслушвала разговора им се включва:
Колежката: ...aaa направете пиеса бе хора, фенка съм ви!
Меркуцио коментира лаконично:
Меркуцио: Траши и Злати в епичен диалог, какво ли ще стане, о май год!?
Познавайки близките приятелки на Меркуцио и опасявайки се, че се опитват да го сватосат с чуждоземка Ромео, който е върл патриот, се опитва да намекне на Меркуцио, че не иска чужденка, за което секунди по-късно ще съжалява:
Ромео: От твойте думи аз съм поласкан, но моля те таз булка да не е от Ливан :) не съм расист, о Бога ми, самият аз оприличаван съм на мавританец, с брада тъй гъста, като на афганистанец, но в мозъка на костите си сигурен съм, аз, че от арабска свирка... не бих изпаднал в захлас. Ха, ха, ужасен съм, на твойта доброта отвръщам с гаври, прости приятелю, прости на старият развратник, за него нищо свято вече не остана, за него любовта е ЯКО преебана.
Меркуцио е вбесен от думите на Ромео и започва ревностно да защитава честта на своята верна приятелка, която Ромео току що е обидил и без да иска изпада в разни лирически отклонения:
Меркуцио (БЕСЕН/БЯСНА):Тук прекрачваш границата ти, невернико, отказваш на арабска свирка, ах, клетнико! Таз нимфа на близкия изток, Италия (България) да ме прощава, но две фантастични бомби притежава! Затуй ще си останеш ти сам, ненавиждан от Капулетите като един Осам! И до днес светът не знае любов по-расистка и съдба по-сексистка от тази на Ромео и Жулиета, може би по-удачно ще е да я нарека Хулиета?
Главоболието на Ромео се засилва десетократно от думите на Меркуцио, той залита и се подпира на стола си, бута бюрото си настолната му лампа огрява темето му и той заприличва на светец, както са изобразени по иконите – с ореол... и изрича с предсмъртно дрезгав глас следното:
Ромео: Хулиета, Жулиета, живота си не давам аз за два минета, или арабска свирка в този ред на мисли, обиден съм от твойте думи, ти за кой се мислиш? Наследника на Монтеки към принца на Верона, в Италия (България) е моята душа родена и италианка (българка) ще седи до мен на трона :), а щом говориме за дами чуждоземни, съгласен съм с теб, че арабеските са с форми най-неземни.
Оттук насетне разговора се превръща в редица странни пиянски бращолевения, защото през цялото време, докато са разговаряли Ромео и Меркуцио са си подавали бутилка Туламор Дю и парче маринована краставичка:
Меркуцио: Злото ти аз не мисля, трябва да знаеш, пожелавам ти всички Жулиети на света да омаеш! Чара на Монтеките ти притежаваш, но по храброст и лудост всекиго надминаваш! Крепостта земна притиска душа и сърце, но за любов вечна не бива да се мре. Морето необятно ти погледни, морския бриз усети и тя ще долети. Бездната морска ще изхвърли на брега бутилка полска - Собиески тя ще се нарича, в любов вечна ще се врича и ще те запрати на капака на москвича(WTF?)! Чалга и кисело зеле, пък останалото е до време! Сега, Меркуцио изкуството го чака, ще тича той заплатата да не прецака! Доскоро, Ромео и кураж, любовта ще те навести не веднъж и дваж!
Сцената потъмнява, завесата пада, АПЛОДИСМЕНТИ! Следва тишина, някъде от мрака се чува цигулка свиреща „Senca Mamma“, дребно човече излиза на сцената и зачита с италиански акцент:
Джудето: Сега започва епилога - на двамата приятели облога, че следващият път, когато пак на бара засекат се и ще изпият литър, два и ще се гътнат, остава в давност и за другата година, Меркуцио - таз френско пребиваваща гадина, се точи с Ромео цяло лято да запие, уви все става тъй, че някой друг преди това за пукница Ромео пак навил е, и все не е в кондиция с Меркуцио бокалите с водка да надигне :) но разговора странен, на който станахте свидетели неволни, ще бъде продължен след месеци уви, но моля не бъдете недоволни, защото бате Роми често се запива и пак подхваща римата игрива :)
Меркуцио изскача зад завесата със сабя в ръка и наръгва малкото италианско копеле през гърдите, така че листите с сценария се залепват в гърдите му и стават пурпурно червени. (Това е трагедия, публиката ридае, чуват се псувни). Меркуцио прибира сабята си в ножницата и с висок глас заявява:
Меркуцио: Еее, бат Ромео, туй да е проблема, ти знаеш, че шампанско пия от легена, водка една две три и Ред Хот караоке до зори! Предаваш своя Меркуцио всеки път за питие ти, но догодина алкохолния делириум не ще ни смути, двама войни на чашката, уви! Беше ми приятно да си организираме тоз мини джам, знаеш, поетеса се наричам, (публиката възмутено въздъхва), но и теб артист заричам, артисти по душа и алкохолици в реалността! Бъди жив и здрав, не се поддавай на нрава мекушав и бързо един гъзарски шот за лек отскок!
Малка врата в пода се отваря, от нея излиза Ромео шепне леко:
Ромео: Слушам! :)
КРАЙ
