Домата не е никак страшен,
домата няма нокти, зъби, ни уста,
домата има нещо много,
много страшно,
приятелство с ракията, таз огнена вода
Ако решиш домат да хапваш вечер,
пази се и не се подвеждай ти,
с вода преглъщай сочните му хапки,
а не с ракия,
не ще тя жаждата ти утоли.
За дето нейният приятел ти погълна,
вендета черна теб ще сполети
и може би след седмата ракия
... домата ще се възкреси.

На тез години за домата стана трудно
да влиза в човешките усти
и за да може да се справи с наплива
с хербециди и нитрати почна да дружи
Започна в Гърция да ходи
в оранжериите за да събира слънчеви лъчи
и май започна да прилича повече
не на домат, а на модел от талашит
Ракията пък стана марка
, Бургаска, Пещерска или от Пазарджик
и вместо да я пием с удоволствие
, сега я пием само ако имаме пари.

Уви сега от смешна, скучна тази ода става тъжна,
защото както кухия домат и както скъпата ракия,
годините не повлияха позитивно
и на любимият ни образ
- на българският сиромах.
На вместно на другарите си да помага
във тези кучи времена,
на свой ред сиромаха
се е превърна в душманин
на брат си - по-окаяният сиромах.
Домати не са домати, ракията е с пари,
а щом и на другарите си вече нямаш вяра
... по-хубаво умри!!!!

Господ да Ви богослови душите, ама дано най-накрая Ви се отворят и очите :)

Ти ли си я писал тази тъй прочувствена ода?

Домата и ракията бяха!