За този блог
Гласове: 961
Постинг
18.06.2009 23:52 -
Delicious Solitude!!!
Автор: gavin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1691 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2010 09:29
Прочетен: 1691 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 19.02.2010 09:29
Перфектната тишина, идеалният мрак, забвение, самота и спокойствие, дори часовникът спря. Нещо се промъква в главата ти, не е мисъл, а усещане, като глас от много далече, все едно спомен, когато се опитваш да си спомниш гласа на някого с когото не си говорил от години, от десетилетия... и после пак изчезва. Мислиш си, че ще можеш да заспиш, но нещо не се получава, някакво налягане в главата ти не ти позволява да затвориш очи, не ти дава да спиш и да сънуваш, нещо те дърпа към реалността, някакъв защитен механизъм, който не ти позволява да изпаднеш в бялата смърт на сънищата с които си останал да живееш, защото независимо колко красиви и истински да са те не се реалността, в която живееш, а дрогата която използваш за да се справиш с нея и с изпитанията й, няма вече алкохол, доверие, любов, страх, мъка, а само умора, стрес, работа... и сънищата ти, а ако и те се стопят ще останеш напълно сам. Но не можеш да си позволиш да продължаваш да се осланяш на тях, защото те те давят в реки от лъжи и от объркани, изкривени желания и независимо колко са хубави те погубват. Като всичко хубаво в живота ти и те са вредни за теб. И отново седиш сам в мрака, мрака от който изпитваше такъв лудешки страх като дете сега те успокоява, сега ти е приятел, защото не позволява на очите ти да гледат, да се оглеждат и евентуално да те видят върху повърхността на някое стъкло или огледало. Не те е страх от мрака, а от самия себе си, изпитваш страх от това което си, от това което си бил и от това, в което се превръщаш. И за това искаш да спиш, защото когато сънуваш си друг, различен, не такъв какъвто си сега, не такъв в какъвто знаеш, че ще се превърнеш евентуално. Когато спиш си човек. Какъвто винаги си искал да бъдеш, какъвто така и не ти позволиха да станеш, такъв какъвто сам се излъга, че не можеш да бъдеш и такъв какъвто вече е прекалено късно да станеш. За сметка на това се превърна в нещо друго. Във фасада, съдържателна на пръв поглед, но празна и нефункционална фасада на едно празно хале, в което можеш да складираш само хубави спомени, много болка и страх за бъдещето. За това те е страх и не можеш да заспиш. Вече не искаш да си спомняш, не искаш да си представяш и да мечтаеш дори и подсъзнателно за това, което е можело да е. Не искаш вече нищо да ти напомня а онези времена, за онези места, за онези моменти, в които наистина си се чуствал щастлив, а не просто комфортно, непукистично или искрено пиян. Истински щастлив! Истински?! Сега тишината те прави щастлив, сега мрака те кара да се чустваш спокойно, сега самотата ти е най-добрия приятел. Защото само самотата се е отказала вече да те убеждава, че нещо може да се промени, само тя е погледнала през крехката ти фасада и е видяла празнотата и студа на интериора ти и разбрала, че нищо не е останало за спасяване от старото съдържание на същността ти. Самотата не се бори за тебе, тя се бори за да те спечели, а не да те избави и малко по малко те поглъща. Заедно с мрака. Дори не си си сипал питие, а вече си пиян, пиян за сън, за лъжи, хубави, топли и красиви лъжи, лъжи които желаеш и от които откровенно се страхуваш .
Нищо не е истинско, а само материално, нищо не е наше, а само отстъпено, срещу определена цена. Така е и със щастието, когато спреш да плащаш ти го отнемат, горко ти ако решиш, че вече не си струва "парите", взимат ти го и никога повече няма да го получиш, просто ти се преебава кредитният рейтинг. И ти остава само тишината, мрака и спокойствието. Часовникът тръгна, щрак, щрак, щрак... сънувам... мамка му.
Нищо не е истинско, а само материално, нищо не е наше, а само отстъпено, срещу определена цена. Така е и със щастието, когато спреш да плащаш ти го отнемат, горко ти ако решиш, че вече не си струва "парите", взимат ти го и никога повече няма да го получиш, просто ти се преебава кредитният рейтинг. И ти остава само тишината, мрака и спокойствието. Часовникът тръгна, щрак, щрак, щрак... сънувам... мамка му.
Красиво, красиво, красиво...
цитирай
2.
teddybear -
Много,
21.06.2009 13:34
21.06.2009 13:34
много добре написано;) Браво.
цитирайкоято в началото е мила с теб,но впоследствие става все по-взискателна, иска все повече от теб, иска те само за себе си, не те дели дори и с времето. Никога не се доверявай на самотата.
цитирай