За този блог
Гласове: 961
Постинг
16.03.2009 10:31 -
- 94 - Какво по дяволите?
Три и половина, неделя след обяд, мъчи ме невероятен махмурлук допълнително усилван от факта, че съм на гробищата и гледам майка ми свита на две да плаче пред гроба на баща ми... Тридесет месингови букви липсват от паметната плоча, били са изтръгнати от там и сега на тяхно място зеят десетки черни дупки в белия мрамор, слънцето се показва от време на време през облаците и се опитва да хвърли малко топлина върху създалата се ситуация, но единствено успява да засили още по-силно главоболието ми, а то пък от своя страна ме кара да се питам "Какво по дяволите?". Не е акт срещу личността, от мястото на което седя се виждат поне още пет ограбени надгробни плочи, обърнати дървени кръстове и пръснати цветя, цветя за мъртвите... храна за живите... КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ? Няма война, няма глад, да има криза, но по начина по който аз гледам на нещата криза е имало от както съм се родил, България винаги я мъчи някаква криза, тогава какво, защо по дяволите се случва това, възможно ли е човек да е толкова нуждаещ се и такъв страхливец, че да ходи и да краде от гробовете? Нека Ви кажа нещо, ако аз тръгна и обиколя Созопол и околностите му, вилни зони, строителни площадки и прочие за един ден ще събера около десет килограма желязо, арматура, винкел, стружки и подобни, за желязото ли става дума тогава, това ли е накарало мизерника да оскверни гробовете, няма ли човек смелост щом е толкова нуждаещ се, че да краде от мъртвите да прескочи нечии двор, двора на някой жив и да вземе от там, желязо, арматура или каквото по дяволите намери, а ходи да краде там от където не може да му бъде възразено, където жителите не могат да се борят, да кажат кой е и да го посочат с пръст - от града на мъртвите. Няма смисъл, преди половин година бяха задигнали месинговият кръст, който седеше на плочата на баща ми, сложихме мраморен, сега откраднаха буквите, майка ми иска да сложим мраморна полча... аз казах "не", днес отивам и проъчвам букви, напук на всяка една мизерия, която се е случила на всеки един човек във всеки един ден от всеки един шибан живот в тази шибана страна на тази проклета планета слагам месингови букви и ако някой реши да ги открадне отново, пак ще сложа месингови букви, защото няма друг начин, това е единственият начин да се бориш срещу животнинската простотия на масите зомбирани българи от всички етноси, религиозни или партиини и социални групи. Щом нещо е счупено се поправя и ако пак се счупи, пак ще бъде поправено, това е правилният начин, това е логичният ред на мисли, няма да соча с пръст, няма да обвинявам никого, но и няма да позволя на плочата отново да се сложи мрамор, само защото още не се е намерил кой да го изкупува за да произвежда мраморно брашно. Преди време писах, че хората всъщност са животни, които чакат нещо страшно да им се случи за да се почустват живи и после бях оплют, преди време писах, че зад всеки ъгъл в България ни дебне трагедия и че за никого този факт не е учудващ или поне малко притеснителен и един бизнес блогер ме нарече искрено луд и отново преди време писах, че теориите се доказват с времето... и се оказах прав. Човек не знае от къде ще му дойде, но това не е фрапиращото, смущаващото е не от къде, а какво. Ако утре някой ми искара пистолет и ме гръмне посред бял ден в главата, последното нещо, което патрона ще срещне преди да перфорира черепа ми е усмивка, нищо чудно, това става всеки ден, тук, там, навсякъде, ако тази вечер на път за Созопол някой ми се качи със сто и деветдесет отгоре ми и ме убие - статистика, но в най-извратените си мисли дори и не би ми дошло на ум дори за секунда, че някой ще вземе отверка, клещи и чук и късна доба ще отиде на гробищата в Созопол, две хиляди и девета година и ще почне да краде буквите от гробовете. От гробовете, нека Ви кажа на хора умрели от болест, от инцидент, от собствените си ръце, без дори да се замисли... кой си ти бе, какво по дяволите си мислил, че правиш, колко богат може да те направи това, психопатите убиват, изнасилват, отвличат, осакатяват, а ти кой тип психопат си, че крадеш от гробовете, каква е личната ти драма, че си посегнал на най-святото място, което е останало на тези, които са загубили близък човек, там където те се чустват най-близо до него? Защо по дяволите питам? Сякаш не са ми достатъчно примерите за овчедушие в медиите и по повод десетки и стотици други случаи и инциденти, че питам и търся отговор на въпрос, само зашото искам друг отговор, защото този не ме удовлетворява, защото се отнася за собствения ми животински вид и разголва пред самите нас факта, че сме същества, които не искат да им се случват хубави неща, за да живеят добре, а просто искат да не им се случват лоши неща, за да продължават безсмисленото си съществуване докато умрат... и някой ограби гроба им. Факт е че до толкова обичаме мизерното си съществуване и до толкова сме зависими от него, че когато се опитат да ни го отнемат и да променят нещо в ежедневието ни за по-добро, ние скачаме и започваме да се борим като истински зверове само за да задържим мизерията с която сме свикнали. Факт, ареста на братя Галеви - цял град скочи да ги защитава. Защо? Напомня ми хелзинският синдром и най-вероятно е точно това. Ние сме заложници на мизерията и от толкова отдавна сме такива, че всичко друго ни се струва лошо, странно и извънземно, извън нашата земя, земята на живите мъртви, само дето не е филм на ужасите, а е ПРОСТО ежедневие и на който не му харесва... много лошо за него, на нас ни е СУПЕР, няма нужда да се променяме, да ставаме спокойни, да се чувстваме сигурно, просто седим и от изгрев до залез чакаме поредната трагедия да се случи за да втвърди допълнително сърцата ни и в крайна сметка да ги превърне в черен, гладък и студен мрамор, който евентуално някой ще счупи без дори да се замисли, че това на времето е било сърце, както се обира гроб, без човек да се замисли, че тази плоча някога е била баща, съпруг, приятел, личност.
Часът е четири и половина, неделя. Пих аналгин, взех си фотоапарата и отново отидох до гробищата. Снимах осакатените плочи, дори и за секунда не се и замислих защо го правя, правя го за да се види и да не се забрави след време, най-вече като доказателство, че в България две хиляди и девета няма нищо свято, стига да искаш можеш да направиш каквото и да е... стига да не ти пука.
Часът е четири и половина, неделя. Пих аналгин, взех си фотоапарата и отново отидох до гробищата. Снимах осакатените плочи, дори и за секунда не се и замислих защо го правя, правя го за да се види и да не се забрави след време, най-вече като доказателство, че в България две хиляди и девета няма нищо свято, стига да искаш можеш да направиш каквото и да е... стига да не ти пука.
1.
анонимен -
каквото и да кажа
16.03.2009 12:03
16.03.2009 12:03
думите са безмислени,но все пак докато има хора като теб нищо не е загубено,тези които са извършили тази вандалщина са вече наказани,те са и ще бъдат докрая на живота си спящи отрепки,боклука на цивилизацията,а на нас остава единствено да поставяме нови букви на паметниците ,да поправяме след тях,да бъдем живи,напук на всичко,което ни кара да се превърнем в зомби,търсещи блато ,в което да удавят жлъчта извираща от душата им.Между другото постинга силно ме развълнува и ако повода не беше толкова личен за вас,бих ви поздравил за изключителната мъдрост,която блика от тези редове.Бъдете здрав
цитирай за да подкараме нещата в правилната посока.
Когато бях в Англия и пазарувахме в магазина от рода Билла, но по-добър естествено, на касата започнаха нещо да ни обясняват, което не можехме да разберем. Опашката чакаше, а те упорито и съвсем любезно се опитваха да ни кажат нещо. Като наплашени българи, каквито са всички, ние предложихме да си тръгваме, да не пречим на опашката, независимо, че явно нашият интерес е в ущърб. Нито хората на опашката бяха с вбесени физиономии, бяха съвсем спокойни и добронамерени, въпреки нашето незнание - обяснението наистина беше неясно за нас - нито касиерката лесно се отказваше. Тя упорства докрай. Повика служител от магазина, народа чакаше, и той донесе едно пакетче бисквити. Оказа се, че ние печелим пакетче бисквити, ако си закупим определен продукт, което е указано на упаковката, но в онези години ние още не знаехме тези промоции и тази дума у нас!
Мисълта ми е не само за толерантното отношнение на всички, което е нормално за там, а най-вече в случая за това, че макар да можеха да ни измамят, служителите искаха да ни ПОМОГНАТ. Нещо непознато у нас. Наблюдавам много внимателно, да не спорим. Една мечешка помощ е всяка помощ тук!!!
Така постъпваха и властите им. Дори да пропуснеш да търсиш майчинство, те ще те намерят, за да те подпомогнат. Учудващо, да. И в знак на благодарност хората откликват. Съвестно ми е да открадна дори опаковачна хартия, торбичка, след като с мен се отнасят толкова човешки и мило, и най-вече СПРАВЕДЛИВО е думата. Т.е. на този подход ние откликвахме съответно с разбиране и помощ.
Мисълта ми в случая е, че управляващите у нас на всички нива ни ПРЕЦАКВАТ. Съответно хората, които крадат дори от гробища са ОТВРАТЕНИ негласно от тази гавра с тях и отговарят със същото. Не т ърсете вината в потърпевшите. Щом посягат на такава реликва като гроба те са много отчаяни от живота и ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ТЯХ.
Ако не искате това да се случва на ваши близки, потърсете отговор от всеки , който управлява некоректно. Толкова са много, защото никой не си търси правата и не защитава правотата.
Ама откъде толкоз досетливост да откриеш причината и да отстраняваш нея, вместо да гонкаш "ВИНОВНИТЕ". Кой е виновен? Нека си задаваме въпроси и да можем да отговаряме на тях по-умно. С повече усилие се получава.
В съответната атмосфера тези хора няма да посегнат на гроб, дори ще се извиняват хиляди пъти и ще се прекръстят с теб.
цитирайКогато бях в Англия и пазарувахме в магазина от рода Билла, но по-добър естествено, на касата започнаха нещо да ни обясняват, което не можехме да разберем. Опашката чакаше, а те упорито и съвсем любезно се опитваха да ни кажат нещо. Като наплашени българи, каквито са всички, ние предложихме да си тръгваме, да не пречим на опашката, независимо, че явно нашият интерес е в ущърб. Нито хората на опашката бяха с вбесени физиономии, бяха съвсем спокойни и добронамерени, въпреки нашето незнание - обяснението наистина беше неясно за нас - нито касиерката лесно се отказваше. Тя упорства докрай. Повика служител от магазина, народа чакаше, и той донесе едно пакетче бисквити. Оказа се, че ние печелим пакетче бисквити, ако си закупим определен продукт, което е указано на упаковката, но в онези години ние още не знаехме тези промоции и тази дума у нас!
Мисълта ми е не само за толерантното отношнение на всички, което е нормално за там, а най-вече в случая за това, че макар да можеха да ни измамят, служителите искаха да ни ПОМОГНАТ. Нещо непознато у нас. Наблюдавам много внимателно, да не спорим. Една мечешка помощ е всяка помощ тук!!!
Така постъпваха и властите им. Дори да пропуснеш да търсиш майчинство, те ще те намерят, за да те подпомогнат. Учудващо, да. И в знак на благодарност хората откликват. Съвестно ми е да открадна дори опаковачна хартия, торбичка, след като с мен се отнасят толкова човешки и мило, и най-вече СПРАВЕДЛИВО е думата. Т.е. на този подход ние откликвахме съответно с разбиране и помощ.
Мисълта ми в случая е, че управляващите у нас на всички нива ни ПРЕЦАКВАТ. Съответно хората, които крадат дори от гробища са ОТВРАТЕНИ негласно от тази гавра с тях и отговарят със същото. Не т ърсете вината в потърпевшите. Щом посягат на такава реликва като гроба те са много отчаяни от живота и ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ТЯХ.
Ако не искате това да се случва на ваши близки, потърсете отговор от всеки , който управлява некоректно. Толкова са много, защото никой не си търси правата и не защитава правотата.
Ама откъде толкоз досетливост да откриеш причината и да отстраняваш нея, вместо да гонкаш "ВИНОВНИТЕ". Кой е виновен? Нека си задаваме въпроси и да можем да отговаряме на тях по-умно. С повече усилие се получава.
В съответната атмосфера тези хора няма да посегнат на гроб, дори ще се извиняват хиляди пъти и ще се прекръстят с теб.
3.
анонимен -
Дано им изсъхнат ръцете!
23.03.2009 01:04
23.03.2009 01:04
Как не ги беше грях,Бог наказва жестоко за такива неща!
цитирайдума да не става, сън не спят...
цитирай
5.
анонимен -
Фъкин пойнт ъф вю.
18.07.2009 02:28
18.07.2009 02:28
Човече, не те познавам, но това което пишеш ме докосна. Имам предложение за теб. Не се опитвай да разбереш отговора на нещата тук. Такъв просто отсъства. Губиш време сам, с отчаянието си. Потъваш. Съпротива с думи? Ха, последна бариера преди съзнанието ти да се взриви в хилядите цветове на абсурда.
Затова - умолявам те. Не слушай никого. Не запитвай дори и съзнанието си. Просто бягай навън и ни си завръщай.
цитирайЗатова - умолявам те. Не слушай никого. Не запитвай дори и съзнанието си. Просто бягай навън и ни си завръщай.
...този пост ме разплака...
цитирай