"така погребват много от младежите. Заради вкуса им към "не знам, не помня". Граничи с безсмислица, и направо си е.
Ти доволен ли си от "купона"?
Рисковете са само за разумни хора.
Скоро се натроши един такъв безхаберник, изхаби на хората парите, връзките, за да го спасят, на кой му пука... Съсипа хората с вкуса си към глупавото заиграване.
Ха наздраве!
Тоя път да се натряскаш в несвяст и чак на предозирането да те открием."

Благодаря за загрижеността, да много сте мила и най-вероятно адски много Ви пука. Сигурно цял уикенд сте седяла пред компютъра с надеждата да се появя и да дам признак, че съм жив, а не пребит от двадесет метрово падане или удавен в Черно море. Или просто си въобразявам. Може би сте оставила този коментар, просто за да можете да накарате моя милост да се почувства гузно за действията си и да се замисли прав ли е бил или не като е действал така. А може би просто сте оставила мнението си за да оставите нещо. Дааааааааам, може би това е отговора.

Десетки пъти, мили мои дами и господа, десетки, това значи повече от девет, съм казвал, особено когато си пиша личните дневници (другите ми глупости ги изключвам от сметката), пиша само за неща които съм изпитвал и разбирам, защото колкото и голям егоист да съм, не съм лицемер, не съм онзи дето дава празните си акъли и мнения, по въпроси които не би могъл дори за започне да разбира, да може би не съм прав, може би и аз от време на време съм правил постни коментари и глупави забележки на другите колеги от блог.бг, дори се сеща, за един случай, но дори тогава имах доблестта да изтрия цял постинг и да се извиня със следващия, но повтарям, като добре изявен представител на егоистичната прослойка в нашето общество, не обичам критиката, била градивна, подла или нескрито злобна.
Нещо съм щял да убивам, се пише по-горе, може би себе си или някой друг, а? Има ли хора защитени от собствената си глупост на тези години. Няма, който и да си, каквото и да правиш, винаги над тебе тегне сянката на издънката, най-малко от факта, че забързан или просто заслепен от собствените си действия, човек пропуска да се огледа. И бум. Дами и господа, всеки греши, няма изключения, в това съм сигурен, виждал съм го, работници, служители, държавни, общински, полицаи, магазинери, търговци, строители, съдии, никой не е безгрешен. А когато вече си сгрешил, единственото което можеш да направиш е да огледаш щетите, които си нанесъл с издънката си и да ги поправиш. Ако си човек доблестен. Така правя и аз. Винаги. Щото съм пич, а не пичка (да ме извинят дамите, те също може да са пичове, но за да не съм смешен им викам пички, а на тези дами, които не поемат отговорност за глупостите си им викам пу*ки). Мразя да се дъня, а кой ли не мрази, най-гадно е чувството, че нещо в теб расте и става по голямо от собственото ти тяло и ако не го убиеш то ще те пръсне на хиляди малки, кървави късчета месо. Това е вината, не обичам да изпитвам вина, а за да не изпитваш вина, когато вече е късно и злото е сторено, ти се опитваш да го поправиш. Тогава единственото което можеш да направиш е да попиташ възможно ли е това и независимо от отговора да започнеш да се поправяш. До тук с дълбокомислието. Защо? Време е за факти. Когато ходих на наборна комисия преди шест години в анкетата заедно с стотиците тъпи въпроси имаше и такъв "Употребявате ли алкохол? От коя година?", естествено отговора е "Да, 1999", смятам и ми излизат две сметки - 9 (годините), 16 (възрастта). И какво от това? Пука ли ми? Кога пия ли? Когато с мен са приятелите ми, тогава ми харесва да пия, тогава има смисъл да вкарвам огъня в кръвта си за да можем по-често да вдигаме чашите с гръмогласно "Наздраве" и да се смеем, но ние не пием за да се смеем, а се смеем и пием. Било грозен навик, че кое на тези години не е грозен навик бе, от всички грозни навици на хората от моето и поколенията около моето, този ми е най-красивият. Когато пия не правя панаири, не се карам, викам, защото трудно чувам думите си, но това го правя по принцип, защото съм малко глух, не шофирам, това го правя когато съм махмурлия, но не и когато съм пиян и в общи линии преценявам всеки един риск, който мога или искам да поема. Щото това в главата ми е мозък, а не айран.
Нека ти опиша малко от чувствата, които изпитва човек, когато алкохолът поеме юздите, за да те накарам да разбереш колко е безсмислено човек да пие сам. Емоцията взима връх, физическите ти възприятия се губят за сметка на емоционалните, започваш да гледаш хората в очите и те вече не трябва да ти говорят, за да ги разбираш, познаваш ги по погледите, по жестовете, по движенията. И ако в този момент ти седиш сам сред стотици непознати, които дори отбягват да те гледат в очите и те подминават, само заради нуждата да минат от точка А до точка Б, покрай индивид Х ти имаш чувството, че умираш. В този момент изпитваш самотата, губиш самочувствието си и придобиваш характеристиките на беля шум. Тъжно, грозно и напълно ненужно самоизмъчване. А когато си сред приятели, да, погледите на хората, на които не си безразличен и които не са ти безразлични, които изпитват искрена радост от твоето присъствие, които търсят контакта с теб за да запълнят със думи празнината отворена от няколкомесечната раздяла. Тогава дори не ти трябва алкохол, но факта че той присъства и се консумира е неоспорим, но превръща алкохола не в средство за забавление, а го прави просто част от ритуала. Нещо което е толкова важно само докато се прави, а иначе реално няма нужда от него. Не се оправдавам, случвало ми се е да прекаля, всеки, който пие прекалява, така както всеки, който яде понякога преяжда, дори ако дишаш прекалено дълбоко и начесто ще ти се завие свят и ще се окаже, че си предишал. Правил съм издънки, не като последните от миналата събота, глупости, правил съм страшни издънки, особено когато бях по-млад, но отново повтарям, няма безгрешни хора, има хора, които умеят да прикриват грешките си, но честно казано за мен те са по-големи помяри и от нас, които грешим и поемаме отговорност за това.
Защо пиша всичко това, освен за да покажа, че наистина съм се засегнал от коментара ти ли? Сега ще ти кажа, след като изтъкнах доводите си, мисля че разбра, че който и да е човек бил в състоянието, което описвам в предният си постинг, ако този човек е разсъдлив и мислещ, не би направил такъв коментар, поради простата причина, че му е пределно ясно, как те връхлитат такива състояния и колко невъзможно е понякога (само понякога) да бъдат предотвратени, щом веднъж са започнали да се случват. Безпаметното оливане е процес, който трае повече от няколко часа от началото до края си и факторите, които го предизвикват, са много по-разнообразни от простото наливане с алкохол, там влиза умората, психическа или физическа, качество и бързина на поемане на алкохола, групите и видовете алкохол и времето за приемане. Та както казвам, щом критикуваш, значи никога не си изпадала в такава ситуация или умело го укриваш (ако е така знаеш в коя графа хора те слагам), а щом не си изпадала в такава ситуация, какво право имаш ти да ме съдиш? Сега ще има ли "колко мои приятели са се прибирали на четири крака" или истории за отрезвителни, клиники, комуни, погребения и разбити семейства, кофти гаджета или бащи пияници? И да има и да няма, не ми пука, това си твоя горчив опит, не моя, ти не ме познаваш и нямаш право да ме поставяш на едно с онези, които си описала в коментара си, които и да са те, а дори и да си мислиш, че имам нещо общо, замисли се не ли е така, защото си чела, как сам се описвам. Колко обективно човек може да опише себе си?

Все пак благодаря за коментара, уча се и се опитвам да не бъда егоист, а точно такива хора като теб ми помагат да се отърва от този грозен навик. Уча се от грешките на другите, както другите се учат от моите, а не ги критикувам.