За този блог
Гласове: 961
Постинг
11.06.2008 17:12 -
- 54 - В час по вероучение
Автор: gavin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1076 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2008 17:15
Прочетен: 1076 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 11.06.2008 17:15
Великден. Седя пред църквата със свещ в ръка, леко замаяна от вървенето, народа около мен и от някокото ракии, които бумнах в едно приятно кръчме, си приказвам с компанията. Беше единадест и половина. Чакаме свещенника да излезе и да даде осветеният пламък. И изведнъж тълпата светна. Първо на едно място до входа на църквата, после се разпростря до нас и изведнъж и моята свещ също светна. Забиха камбани, чу се песнопение и поздрави. И настана хаос. На фона на хората тръгнали да обикалят църквата, тези които се поздравяваха и другите, като мен, които бързаха да се изнесат, всичко стана шумно, объркано и заприлича на гротеска картина на митингите от зората на нашата демокрация, които вече са светъл спомен само в главите на идеалистите демократи, ако изобщо има такива същества в България. И ми стана едно противно. Поради простия факт, че съм православен християнин, кръстен в църква и добре запознат с българската история през вековете, който въпреки всичко това е влизал в църква два пъти за миналата година и то все на сватби. Не отидох на църква на Коледа, не влязох в църквата и на Разпети петък, да се бутна под масата ей така, заради пустия детски спомен, дори миналата година, когато ходих до Рилският манастир, влязох, запалих четири свещи, защото майка ми ме беше помолила да го направя и излязох. Всичко на всичко за две години без да броим бракосъчетателните ритуали съм пребивавал в църква за около пет минути. И после питам "Защо Господи?", да, има ли лицемерие в този въпрос? Има. И не съм само аз. Кой е виновен за този атеизъм, в който киснем душите си? Комунистите, убили със страх и заплахи желанието за вяра на българският народ в продължение на почти половин век, демокрацията, отворила очите ни за хилядите грехове на капиталистическият свят и затрила малкото ценности, които са ни били натрапени от предишният режим или ние самите, наследниците на народ, който винаги през вековете е намирал спасение в най-тежките си моменти във вярата и в църквата. Нека си спомним кой е бил Паисий Хилендарски, българският таксидиот написал и разпространил първата ни писана история, макар и доста украсена от към съдържание, но пълна с патриотичен дух, само за да покаже на другите, че и ние сме народ с велика история - свещенник, човек на вярата. В колко български възстания са участвали водачите на енориите, колко от тях са били активисти на БРЦК, ВМРО и други революционни организации, не е ли бил Васил Кунчев - Левски дякон, свещеннослужител преди да поеме борба срещу поробиеля? Вярата, дами и господа тази, на която сега обръщаме гръб за да влезем да пийнем по кафе или да я пробутаме някъде между кръчмата и нощният клуб, за да не ни се натрапва е тази, която е карала тези хора, да творят, да се борят и умират, за свободата на тази българска земя, на която сега живеем ние. Ние сме виновни, че вече не вярваме, това е неуспорим факт, но защо е така? Защо вече не можем да влезем в храма, защо когато влезем се чувстваме некомфортно, странно, не на място, защо не знаем една молитва, защо почитаме именните дни - празниците на нашите православни светци, само с гуляи и безпаметен алкохолизъм? Защо?
Защото реалността е такава. Почвам с отговорите, защото само да задаваш въпроси не е работа, който пита не знае, а ние много добре знаем, защо сме се обърнали на другата страна, не за да дадем и другата буза, а за да покажем задните си части на това, което като доктрина, структура и идеализъм се води Българска православна църква. Бърз разбор на това, което представлява Българската патриаршия - сбирщина от гладни за злато и власт бизнесмени, които са намерили най-добрият начин да трупат богатство - чрез вярата на хората и то на тези, които са най-бедни и най-отчаяни, в общи линии тези, на които не им е останало нищо друго освен вярата. Златни ланци, спортни коли и оръжие под робите им, това са новите символи на Българската църква, не кръста и къндилото, а ланеца и Джи Ес Ема, ако сте забравили как изглеждаха мутрите от началото на деведесте, най-лесният начин да се сетите е да посетите някоя църква и да видите свещенника. Само си представете следният сценарии. Батак. 1876 година. Хилядите българи запътили се сред хаоса от изстрели и експлозии към единственото им убежище - градската църква и вместо да се укрият в нея, намират вратите й заключени и на тях залепено работно време и ценоразпис за сватба, кръщене, погребение или панахида. За кого щеше да е куршума и сабята тогава? На какво да вярваме, на десетките имотни измами извършвани с църковни имоти, на явното и прикрито изнасяне на национални, духовни светини извън страната с цел лично облагодетелстване, на раздаването на духовнически титли на разни мутри-националсоциалисти, собственици на бардаци, на разколниците, които вече десетилетие се бият един с друг, кой ще лапне кокала, а оставят живи светини да се разрушават под ударите на времето? Не благодаря. Кога влязоха търговците в храма? Кога стана храма магазин, в който, колкото повече пари оставиш толкова повече вяра получаваш? Може ли човек да вярва на някого, който сам не си вярва? Не, не всички са такива, но за разлика от поговорката, че сред всяко жито има плява, при нас в плявата изглежда има жито. Малко останаха тези, на които можеш да се опреш и да поискаш прошка, помощ и надежда, без да ти бъде търсено нещо материално насреща. За това и вярващите са малко. И ще стават все по-малко, право пропорционално на истинските свещенници и свещеннослужители. Оп, звънеца.
Защото реалността е такава. Почвам с отговорите, защото само да задаваш въпроси не е работа, който пита не знае, а ние много добре знаем, защо сме се обърнали на другата страна, не за да дадем и другата буза, а за да покажем задните си части на това, което като доктрина, структура и идеализъм се води Българска православна църква. Бърз разбор на това, което представлява Българската патриаршия - сбирщина от гладни за злато и власт бизнесмени, които са намерили най-добрият начин да трупат богатство - чрез вярата на хората и то на тези, които са най-бедни и най-отчаяни, в общи линии тези, на които не им е останало нищо друго освен вярата. Златни ланци, спортни коли и оръжие под робите им, това са новите символи на Българската църква, не кръста и къндилото, а ланеца и Джи Ес Ема, ако сте забравили как изглеждаха мутрите от началото на деведесте, най-лесният начин да се сетите е да посетите някоя църква и да видите свещенника. Само си представете следният сценарии. Батак. 1876 година. Хилядите българи запътили се сред хаоса от изстрели и експлозии към единственото им убежище - градската църква и вместо да се укрият в нея, намират вратите й заключени и на тях залепено работно време и ценоразпис за сватба, кръщене, погребение или панахида. За кого щеше да е куршума и сабята тогава? На какво да вярваме, на десетките имотни измами извършвани с църковни имоти, на явното и прикрито изнасяне на национални, духовни светини извън страната с цел лично облагодетелстване, на раздаването на духовнически титли на разни мутри-националсоциалисти, собственици на бардаци, на разколниците, които вече десетилетие се бият един с друг, кой ще лапне кокала, а оставят живи светини да се разрушават под ударите на времето? Не благодаря. Кога влязоха търговците в храма? Кога стана храма магазин, в който, колкото повече пари оставиш толкова повече вяра получаваш? Може ли човек да вярва на някого, който сам не си вярва? Не, не всички са такива, но за разлика от поговорката, че сред всяко жито има плява, при нас в плявата изглежда има жито. Малко останаха тези, на които можеш да се опреш и да поискаш прошка, помощ и надежда, без да ти бъде търсено нещо материално насреща. За това и вярващите са малко. И ще стават все по-малко, право пропорционално на истинските свещенници и свещеннослужители. Оп, звънеца.
