...за тези моменти, в които наистина пропускаме да усетим близостта и я скриваме зад ежедневното и злободневното, за моментите когато трябва да се отдадем на условните си рефлекси и на чувствеността си, вместо да бръщолевим за работа и за другите материални глупости, които ни заобикалят в ежедневието ни.
Колко често ни се случва да пропуснем в ежедневието си погледа на човека до нас и да разберем за чувствата му, единствено защото сме програмирани от понеделник до петък да мислим за работа, а през почивните дни да се подготвяме за следващата работна седмица и така, и така, и докога.
От известно време в живота ми влезе едно момиче. Приятно и красиво момиче, някое което наистина мога да харесам, някое което ме кара да изпитвам чувство на спокойствие и уравновесеност и мога да бъда себе си, а не служителя "Х" или клиента "Х", или коефициента "Х" в пътното движение, а просто "Аз"-си, какъвто съм през останалото време, когато не се занимавам с проблемите на физическото си и служебно оцеляване. Всеки ден прекарвам около час, час и половина с нея, понякога и повече, къде по задължение, къде по собствено желание, дори може да се каже, че нямам отредено задължение към нея освен онова, което съм си наложил аз, защото тя пътува всеки ден с мен до работното си място и  обратно, но това съм го решил аз, защото ми харесва, защото не ме дразни, защото е човек, който говори това, което му е на сърцето и не задържа нищо само за да се хареса на някого, искрена е, а това е най-хубавото качество, което може да притежава един човек в характера си. А аз, естествено, че харесвам и физическите й характеристики, на едно с тези на характера и душевността й, а колко рядко на тези години можем да говорим за душевност и колко рядко тя се показва зад всичката друга помия, която поемаме от ежедневието, но при нея не е така, тя все едно не поема нито прашинка от всичката мизерия, която живота изсипва върху всички ни. Та както казвам от два месеца си пътуваме, всеки ден, излизаме, петък, събота, ходим от време на време на кафе или да се разходим някъде в неделя, записахме се на салса и вече сме ходили три пъти и аз май адски се запалих по тези танци и в един момент, тя стана част от живота ми, значим фактор, честно казано фактора, който отговаря за положителните ми емоции, за удовлетвореността на съществото ми, тази която ми помага да се отърся от делничната мръсотия и да погледна малко по-леко на живота около мен. Не знам, какво съм аз за нея, как се чувства спрямо мен и как ме приема и не съм я и питал, защото съм темерут. Това последното го осъзнах, преди четири дни, когато след работа, бяхме седнали в едно ресторантче, аз тя и работодателите й. Тогава ми  каза, че почва работа в родният си град и че вече няма да пътува с мен, защото няма да й се налага, обеща че ще се постарае да продължава да идва на танци всеки вторник, когато е възможно и така... Тогава усетих, че губя нещо важно, нещо което изглежда не ми е правило впечатление, през миналите два месеца докато сме били заедно, събрани от нещо толкова тривиално като нуждата да се придвижваме от точка А до точка Б. Губих нея, нямаше да я виждам, всяка сутрин, нямаше да й се обаждам, че минавам да я взема от тях, нямаше да има с кой да си говоря докато пътувам към Бургас, нямаше да й се обаждам всеки ден след работа и да я взимам от работа за да се прибираме към вкъщи, нямаше да идва веки път на танци, ако изобщо имаше възможност да идва. И тогава разбрах, че нищо от тези предните няма да го има, а останалите няма да са интересни без нея, тя внасяше нещо в живота ми, което никой друг не можеше да ми даде, чувството че си нужен на някого и че някой има нужда от теб. Днес за последен път я взех от площада до тях и я свалих на гарата в Бургас, после след края на работния ден пак ще я взема, ще я прибера до тях и толкова, точка, все едно не е било, а най-много ме мъчи мисълта, че не оцених по достойнство компанията й, че веднъж не съм й казал как се чувствам с нея и че веднъж не съм й благодарил за нейният принос към моето "Аз".
Затова не блейте баирите като тъпи, безчувствени роботи, бъдете хора, чувствайте и споделяйте чувствата си за да не изпадате в такива ситуации като мен, в които да ви се налага наведнъж да изричате всичко, което е можело да кажете за седмица, две или два месеца, защото може да дойде в повече на човека, на когото го казвате и да претоварите, нечия клеясала от липса на експлоатация душевност и да изплашите този някой с изблика си на откровения. Пред тази дилема съм поставен и аз сега, но не смятам да давам назад, всичко премълчано, може да те убие, ако не го изречеш, може да не ти дава мира до края на дните ти, колкото и малко и незначително да е, защото не е само едно, защото през живота си човек натрупва неизказаното и то се натрупва като налягането на хиляди тонове вода върху ни и може да ни смаже, защото човек премълчава чувствата си вместо да ги споделя и точно такъв не искам да ставам отново, защото вече „съм бил там” и „там” не е хубаво, така се отделяш от хората около теб по собствено желание, ставаш бял шум, нещо което хората около теб забелязват, само защото ги дразни.

Сам съм виновен за положението, в което съм изпаднал, защото знаех, за офертата от Общината, знаех че тя няма да работи настоящата си работа дълго време, но заблуден от ежедневието си се отдадох на инерцията и оставих всичко да се стича като вода в канала и да ме тегли по течението. Беше ме страх,че ако споделя с нея как се чувствам, тя ще се изплаши и ще започне да ме отбягва и че ще спре да пътува с мен, че ще прецакам всичко, а то било точно обратното – със собственото си мълчание аз прецаках всичко и най-лошото е, че не мога да съм сигурен дори и в това. Защо? Защото съм пропуснал момента, защото съм блял някъде на майната си, точно когато е трябвало да оставя всичко на показ и да не премълчавам нищо и да й кажа как се чувствам, спрямо нея, но не, не мога да разчупвам току така градената с години поза на непукизъм само, защото някой ме е накарал, най-накрая да се почувствам човек.

 

Отвратително, точно така се чувствам в момента, спрямо себе си. А си бях обещал друго. Успях да излъжа дори себе си.

" Успях да излъжа дори себе си."....е това щом си успял да направиш)))......аз до сега не можах да я излъжа "другата" в мен)))

Няма друг в мен, няма двуличие на вътрешно ниво, само за пред хората. Не може да сме двама,защото мислим еднакво, но за другите сме двама, защото първо опознават единия, а чак после другия и си мислят, че са двама различни, а ние споделяме едно съзнание. А какво е мнението на "другия", за това че съм го излъгал?Може би не съм се излъгал, а отново не съм покрил собсвените си изисквания?

Ти си влюбен бе човек!

стига сега, чак за леле ли съм... :D

vednaga da i kajesh kakvoto ti e na surceto i da i predlojish da ste zaedno, shtot momicheto veroiatno ne moje da chete misli...

...и по-добре, че не могат да ги четат, мислите де, защото тогава нямаше да ни остане и грам достойнство да защитаваме.

otivai v drugata krainost sega de?Napi6i i dnes pismo i si kaji vsi4ko kakto go misli6 i 4ustva6, i dove4era kato sliza ot kolata i go dai.
Po dve pri4ini-purvo tia ve4e e priela novata rabota,ne te pitala-zna4i ne biva da interferira6 re6enieto i s 4ustva
vtoro ,da me izviniava nomer 5,anonimen,oba4e koi,nie jenite li ne mojem da 4etem misli?Mojem,stiga da iskame .Imame 6-to 4ustvo nie.Ako tia ne ti e pokazala 2 meseca 4e si ne6to po osobenno za neia -mi ne e iskala da ti 4ete mislite.
No ako daje samo vednuj si usetil ne6to kato neizkazana blizost ot onzi vid-po gore6tia...ami naistina si dlujen da opita6 dove4era.Prav si 4e izturvame 6tastieto si poniakoga xei taka..
Xaide uspex!!

благодаря за съвета, не знам дали ще го приема, обичам да говоря дори повече отколкото да пиша, но като цяло идеята е добра и е ценна, защото не е закъсняла :)

за бой си! Особено, ако и тя е имала по-специални чувства (и сигурно. Кой иначе би прекарвал времето си с някого ей така само). Ама хайде, млади, не знаят. Пък и щом си темерут, може би не е била сигурна в теб. Може да опиташ с мейл, писмо или телефон, макар че не ми се вярва да успееш. Поне поука за бъдеще може да извадиш. Хайде, успех!

Не мога да избягам от мисълта, че съдите прекалено скоро, Ей тва тука е блог, харесвам коментарите, иначе нямаше да им отговарям :), пиша не защото не знам какво да правя, а защото искам да да повтарям грешките си. За темерутщината - човек да не използва една по-силна дума и Вие веднага се хващате за нея :Р

Имам идея!Изпрати и да прочете това, което си написал тук, защото мен много ме трогна.

Благодаря за комплимента, но тоя блог само един от мойте го е чел и после три вечери не спря да го обсъжда, старая се тези, за които пиша да нес е докопат до него, не и след последният път когато това стана, а пък и не мислиш ли, че ще е малко като "Море от любов", Господи представи си ужаса, аз и онази къдравата в облепено микробусче или изтипсан като идиот в онова студио, НЕ това си е за тука, за нея си остава вербалната комуникация във всичките й форми.

Може би защото през последния месец преживях подобна раздяла, само че аз бях от другата страна. Не разбрах човека, чувствата, намеренията му (по-скоро той не ги показа). Сега сме на "ти гониш", но моите чувства вече не са същите.
Нещо такова.
Прощавай, ако съм се/те взела твърде насериозно.

Сега да не вземеш да ми се обидиш, аз съм си темерутче, ама от ония добрите, в общи линии първото впечатление на хората, които се запознават с мен е, че съм по-нискообразована, по-високосаркъстична и не чак толкова чаровна версия на доктор Хаус - нещо като негов Миними, но с времето създавам само положителни впечатления :)

Vii ste ludi be q go ostajte da si tyne w mizeriqta, ko go zanimawate s gluposti, temerut si e i tva e!

и на тебе ???

Блога не е място за злобичката ти-ходи си злобей във форумите..

Ей, мерси :)

д-р Хаус ми е любимец. Значи, всичко е наред.

само да не ти се падне лекуващ лекар :Р